Решение № 9089 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2022 г.

Решение № 9089 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2022 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. П., гражданин на Грузия с процесуален представител адвокат Мишев срещу решение № 7565 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5508 по описа за 2021 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1459 от 14.05.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се развиват подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилна преценка на фактите по делото, обосноваващи правните предпоставки за даване на статут по Закона за убежището и бежанците, както и липса на преводач в първата инстанция от грузински. Иска отмяна на съдебното решение. Поддържа доводите и в съдебно заседание. Представителят на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, юрисконсулт оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на решението на първата инстанция. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по наведените в нея оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК. Производството пред първата инстанция е било образувано по жалба на М. П., гражданин на Грузия срещу решение № 1459 от 14.05.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Изрично в жалбата си лицето е посочило, че не разбира и не знае български език и моли да бъде назначен преводач от грузински език. С определение от 10.06.2021 г. административният съд е насрочил делото в съдебно заседание, определил е страните, назначил е преводач от грузински И. П. и е разпределил доказателствената тежест. В съдебното заседание на 7.07.2021 г. жалбоподателят се е явил лично и е било е констатирано, че в залата се е явил преводач от руски език А. В., който е бил назначен. Жалбоподателят е поискал явяване на адвокат и делото е било отложено. Такъв е определен – адвокат Мишев с уведомително писмо № 55835 от 2021 г. На заседанието на 6.10.2021 г. не се е явил преводача, заменен с друг и е бил назначен служебният адвокат. В съдебното заседание на 17.11.2021 г., с явяване на жалбоподателя, адвокат Мишев изрично е заявил, че явилият са в съдебно заседание преводач е от руски език, който жалбоподателят не разбира и отново е настоял за назначаване на преводач от грузински. С изрично определение съдът е посочил, че му е бил определен защитник и няма процесуални пречки за даване ход на делото. След което са изслушани страните и е даден ход по същество. Постановено е обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Съдебният акт е неправилен поради наличие на допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от АПК – Производствата по този кодекс се водят на български език. Според ал. 2 - Лицата, които не владеят български език, могат да ползват родния си или друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. В конкретната хипотеза лицето е посочило, че не знае български език и е поискал преводач от грузински език. Не е посочил, че иска преводач от руски език. Следователно за съда е била налице задължение да осигури преводач от разбираем за жалбоподателя език, което той безспорно не е изпълнил. Личното присъствие на жалбоподателя в административното производство не е задължително, но в случая той е присъствал в съдебните заседания и е следвало да му се осигури задължително възможност да разбира извършващото се при процесуалните действия в съдебното производство, независимо от присъствието на адвокат, който да защитава интересите му. Обикновеното разбиране на процесуалните действия е едно, което е сведение за оспорващото лице, друго е правното разбиране и правните действия, които са присъщи за защитника. В случая съдът е осигурил специализираната помощ на лицето, но не е осигурил преводач, с което е нарушена не само разпоредбата на чл. 14 от АПК, но и тези, касаещи основните принципи за равенство, служебно начало, достъпност, публичност и прозрачност на информацията в съдебното производство. Поради изложеното решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на дадените указания – назначаване на преводач от грузински език при провеждане на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение