Решение № 82 от 25.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 703/2010 г.

Решение № 82 от 25.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 703/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 837/2009 г. на Апелативен съд - гр. София е постъпила касационна жалба от подсъдимия В. Г. П., с ангажирани всички касационни основания.

Срещу същото решение жалба е подал и подсъдимия А. С. С. с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона.

В съдебно заседание жалбите се поддържат лично и от защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а подадените жалби от двамата подсъдими изцяло неоснователни.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 4.11.2010 г. постановено по внохд. № 837/2009 г. на Апелативен съд - гр. София е изменена присъда по нохд. № 115/2009 г. на Окръжен съд - гр. Перник, като под. В. П. е оправдан за квалифициращото обстоятелство "заемал отговорно служебно положение" и е намален размерът на наказанието определено на същия подсъдим от три години лишаване от свобода на две години.

В останалата й част присъдата е потвърдена.

С посочената присъда подсъдимия А. С. С. е признат за виновен за времето от 11.11.1999 г. до 13.12.2000 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-митнически инспектор в Районна митница - С., митническо бюро - П., нарушил служебните си задължения и не изпълнил служебните си задължения, с цел да набави на девет лица облага, от деянието са настъпили немаловажни вредни последици и е извършено от лице заемащо отговорно служебно положение, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години.

Подсъдимият С. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с материално отчетническа дейност за срок от четири години.

С. е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с под. В. П. и от деянието да са настъпили значителни вредни последици.

Подсъдимият В. Г. П. е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор в Районна митница - С., митническо бюро - П., не изпълнил служебните си задължения и нарушил служебните си задължения, с цел да набави за девет лица облага, от което настъпили немаловажни вредни последици и деянието извършено от лице заемащо отговорно служебно положение, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години.

Подсъдимия П. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с материално отчетническа дейност за срок от пет години.

Подсъдимия П. е оправдан по обвинението да е действал в съучастие с подсъдимия А. С. и за това от деянието да са настъпили значителни вредни последици, както и за част от инкриминираните нарушения на служебните му задължения.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия В. Г. П.:

Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата по делото, като според защитата са игнорирани част от доказателствата по делото, почти изцяло обясненията на подсъдимия, които установявали, че:

-подписа и печата поставени от подсъдимия не означават, че той е приел документите, ведно с автомобила или частите за автомобил, а само, че той е въвел данните в информационната система

-не е установено да не е извършвал физически контрол на 100 % от стоките, представени на митницата

-установяването на интервенции по рамата и двигателя на автомобила било невъзможно без специални технически средства

Игнорирани били писмени доказателства. Съдебните актове били постановени на предположения, липсвали мотиви както и отговор на направени пред въззивния съд оплаквания.

Доводите са неоснователни.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Изключително подробно /пункт по пункт/ са ги обсъдили, посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.

Фактическите положения от значение за отговорността на подсъдимия са детайлно установени, като за неотносимите и инкриминирани нарушения на ЗМ и ППЗМ подсъдимият е оправдан.

По фактите е прието, че подсъдимия в качеството си на длъжностно лице митнически инспектор на девет пъти за времето от 11.11.1999 г. до 13.12.2000 г. в [населено място], нарушил служебните си задължения и не изпълнил такива /подробно посочени в диспозитива и мотивите на съдебните актове/ с цел да набави облага на девет лица, като от деянието настъпили немаловажни вреди последици - узаконяване на противозаконно отнети леки автомобили.

Този извод не е произволен и не почива на предположения, а е резултат на подробен анализ на събраните доказателства по делото.

Останалите доводи в жалбата касаят фактическа необоснованост на съдебните актове, поради което няма как да бъдат коментирани, тъй като са извън предмета на касационната проверка.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивният съд подробно е обсъдил доводите на защитата и е посочил основанията, поради които не ги приема.

При правилно установените факти и законът е приложен правилно. От обективна страна, както е посочено по-горе, категорично е установено нарушение и неизпълнение на служебни задължения. От субективна е налице пряк умисъл и специална цел - да набави за другиго облага, конкретизирана по всеки от пунктовете поименно и като размер /в случаите на недовнесени митнически сборове и такси/.

Узаконяването на противозаконно отнет автомобил с неавтентичен номер, чрез регистрацията му в КАТ и издаване на свидетелство за регистрация, са резултат от неизпълнени задължения на митническия инспектор и нарушения на служебните му задължения.

В тази връзка няма как да бъдат споделени доводите на защитата за липсата на съставомерност на извършеното от подсъдимия, тъй като приетите за нарушени норми "не са императивни", а само дават възможност на митническите служители при упражняване на дейността им. Това е вярно, но за митницата, която е на границата, а не за вътрешната митница, на която подсъдимия работи и където стоките се представят, за да се начислят дължимите митни сборове и такси. Невярно е и твърдението за липса на нарушение на чл. 18 от Наредба 11/1998 г., тъй като "съдържанието на декларацията е отговорност на декларатора" и това би било вярно, ако подсъдимият беше проверил дори самоличността на декларатора, при което би констатирал установеното по делото, че и в деветте случая, не е лицето, отразено в декларацията.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия са съобразени всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.

ПО ЖАЛБАТА на под. А. С.:

Доводите за съществени процесуални нарушения са по оценката на доказателствата и се възразява по:

• вътрешна противоречивост на изводите по фактите

• игнориране на писмени доказателства /постановленията на А. за събиране на Държавни вземания/

• несъобразяване заключението на експертизата по сл. д. № 174/2003 г.

Както бе посочено по-горе липсват претендираните пропуски при събирането и оценка на доказателствата по делото. Налице е необходимият и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени, като са посочени кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа.

По отношение на игнорираната експертиза по сл. д. № 174/2003, която касае обвинението по квалифициращото обстоятелство по ал. 2 на чл. 282 НК "значителни вредни последици", по това обвинение подсъдимият е оправдан още с присъда и липсата на протест е лишила въззивния съд от възможност да се произнесе по доказателствата във връзка с това обвинение и въпреки това на л. 203 и 204 от мотивите на въззивния съд са посочени съображения. В същия смисъл е и липсата на подробно обсъждане на постановленията на Агенцията за събиране на държавни вземания.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона.

За подсъдимия е установено, че в инкриминирания период от време е заемал длъжността началник отдел "Внос и износ на стоки от физически лица и МПС" и е бил пряко подчинен единствено на Началника на Митницата, като е следвало да ръководи и контролира дейността на митническите служители в отдела. В това се качество нарушил служебните си задължения и не изпълнил същите в девет случая, с цел да набави за различни лица облага и от това настъпили немаловажни вредни последици. Деянието е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК, при пряк умисъл и специална цел.

Наложеното на подсъдимия наказание е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, при съобразяване на всички обстоятелства смекчаващи и отегчаващи вината, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадените жалби изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение