Решение № 7330 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 268/2010 г.

Решение № 7330 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 268/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ТД - Шумен моли да бъде отменено решение № 105/06.11.2009 г. по адм. д. № 285/2009 г. на Шуменския административен съд, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 2700010529/29.04.2009 г. на ТД - Шумен, потвърден с решение № 1015/14.08.2009 г. на директора на ТД - Шумен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта за установяване на задължение по декларация да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответницата по касационната жалба Стаматка Казакова, редовно призована, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 2700010529/29.04.2009 г. на ТД-Шумен, с който е определен данък върху дохода за 2008 г. на Казакова 485,14 лв с лихви и е отказано ползване на облекчение по чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ. В годишната данъчна декларация Казакова е декларирала доход в размер 4851,38 лв, данъчно облекчение за инвалидност в същия размер и авансово внесен данък 86,21 лв., който е надвнесен. В обжалвания акт органът по приходите е приел, че експертното решение на ТЕЛК № 4385-313/22.11.2000 г. има срок на инвалидността до 1.11.2001 г., срокът е изтекъл към 31.12.2004 г., към тази дата лицето не е навършило 65 години, поради което е приел, че не са налице условията за приложение на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 49 ЗДДФЛ. Определена е данъчна основа в размер на декларирания доход и данък за внасяне 398,80 лв след спадане на авансово внесеният данък. Съдът е приел, че в експертното решение на ТЕЛК е определена 93% намалена работоспособност на Казакова. Върху решение е поставен щемпел на Регионалната картотека на медицинската експертиза-Шумен, удостоверяващ, че степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, считано от 1.11.2001 г. Съдът е приел, че това удостоверяване е направено от компетентен орган, поради което са налице условията на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ за признаване на данъчно облекчение в полза на Казакова и е отменил акта. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Необоснован е изводът на съда, че са налице условията за признаване на данъчно облекчение на Казакова. По чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ, за да се признае облекчението на лице с намалена работоспособност над 50 на сто е необходимо намалената работоспособност да е установена от компетентен орган. По чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), действала за 2008 г., експертиза на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Неправилно съдът е приел, че отбелязването върху решението на ТЕЛК от 23.04.2009 г. от неизвестен служител на Регионалната картотека на медицинската експертиза "пожизнено от 1.01.2001 г." представлява годно установяване на пожизнения характер на намалената работоспособност на Казакова. Съгласно § 3 от Закона за здравето лицата, за които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Текстът не изисква срокът на определената трайно намалена работоспособност да не е изтекъл, от което следва, че е приложим и за случаите, в които срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл до 31.12.2004 г., какъвто е настоящият случай. В този смисъл е и практиката на ВАС. Поради въведената с § 3 ЗЗ фикция крайният извод на съда за приложимост на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е правилен, тъй като Казакова е навършила 65-годишна възраст на 26.09.2009 г. Това обстоятелство е настъпило след издаване на оспорения акт, но на основание чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 ДОПК следва да се вземе предвид при решаване на делото. По § 3 ЗЗ с навършване на 65-годишна възраст признатата трайна намалена работоспособност на Казакова от 2001 г. се счита за пожизнено призната. Текстът е материалноправен и преурежда по нов начин заварени правоотношение - има така нареченото незабавно действие на материална правна норма. В случая към постановяване на съдебното решение на 06.11.2009 г. са били налице условията на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ за признаване на данъчно облекчение на Казакова и решението като правилно с тези допълнения следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,