Решение № 4856 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6985/2015 г.

Решение № 4856 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6985/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на юрк. Л. Н., в качеството й на процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министъра на правосъдието срещу Решение № 23 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 143/2014 г. от Административен съд Кюстендил. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 203, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Б. Н. М. не взема становище, не се явява в съдебно заседание по изрична негова молба и не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебния акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на относимите писмени и гласни доказателства, поради което изводите му са необосновани и в противоречие с действащата нормативна уредба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Б. Н. М., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора в [населено място]:

• сумата от 2 700 лева, представляваща обезщетения за неимуществени вреди – по 100 лева за 27 случая, изразяващи се в преживени от него негативни емоции - чувства на гняв, безсилие, силно безпокойство, недоверие в служителите на ответника, страх, че не би успял да защити правата си пред съответните съдилища и други институции, вследствие незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващи се в контролиране чрез прочитане на изпращаната и получаваната от него кореспонденция през периода 26.03.2007 г. – 26.06.2010 г. и недопускането й до получателя за случая по т. 27, за следните случаи: 1 получено писмо от адвоката му от 26.03.2007 г.; 2 изпратено писмо до адвоката му от 06.07.2007 г.; 3 изпратено писмо до адвоката му от 15.11.2007 г.; 4 изпратено писмо до ЕСПЧ от 12.11.2007 г.; 5 изпратено писмо до ЕСПЧ от 22.11.2007 г.; 6/изпратено писмо до адвоката му от 12.11.2007 г.; 7 изпратено писмо до ЕСПЧ от 12.11.2007 г.; 8 изпратено писмо до журналиста от вестник "24 часа" С. В. от 12.11.2007 г.; 9 изпратено писмо до ЕСПЧ от 13.02.2008 г.; 10 изпратено писмо до ЕСПЧ от 14.07.2009 г.; 11 изпратено писмо до ЕСПЧ от 03.08.2009 г. с молба от 27.07.2009 г.; 12 изпратено писмо до ЕСПЧ от 10.08.2009 г.; 13 получено писмо от ЕСПЧ от 24.09.2009 г.; 14 изпратено писмо до ЕСПЧ от 29.09.2009 г.; 15 получено писмо от адвоката от 05.10.2009 г.; 16 изпратено писмо до ЕСПЧ от 07.12.2009 г.; 17 получено писмо от ЕСПЧ от 26.03.2008 г.; 18 получено писмо от ЕСПЧ чрез адвоката му от 20.05.2008 г.; 19 получено писмо от адвоката му от 04.11.2009 г.; 20 изпратено писмо до ЕСПЧ от 03.12.2009 г.; 21 изпратено писмо до КАС от 03.01.2010 г.; 22 получено писмо от адвоката му от 18.01.2010 г.; 23 получено писмо от адвоката му от 05.05.2010 г.; 24 изпратено писмо до адвоката му от 10.05.2010 г.; 25 молба с жалба до ГД "Изпълнение на наказанията" от 18.05.2010 г.; 26 получено писмо от адвоката му от 21.05.2010 г. и 27 получено писмо от ЕСПЧ от 15.06.2010 г., донесено от майка му на свиждането на 26.06.2010 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва върху всяко едно от определените обезщетения по 100 лева, считано съответно от датата, на която е извършено всяко едно от изброените от т. 1 – до т. 27 действия, до окончателното погасяване на задълженията.

• Със същото решение са отхвърлени исковете за разликата до предявените размери от по 2 000 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел исковете, насочени срещу ГДИН, за допустими, доказани по основание и в размера, посочен в съдебния акт.

Въз основа на представените доказателства, от фактическа страна е установено, че ищецът изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора [населено място], където е приведен след 27.01.2000 г. До 19.04.2007 г. е изтърпявал наказанието си при условията на "специален" режим; след тази дата и до 01.06.2010 г. – при условията на "усилено строг" режим, а след 01.06.2010 г. – при условията на "строг" режим.

Въз основа на анализа на представените писмени доказателства и разпитаните по делегация свидетели – П. Т. Р., Т. К. А. и Н. Н. А., М. М. П., М. Б. К. и И. В. Г. всички те изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" или "доживотен затвор" съдът е направил извод, че са доказани по несъмнен начин обстоятелствата, посочени в исковата молба - кореспонденцията, описана в т. 1 до т. 27 е проверявана, а в случая по т. 27 – писмото не е предадено на ищеца поради невъзможността да бъде разбрано съдържанието му, изписано на английски език. В тази връзка именно ищецът изпитвал чувства на гняв, безсилие, силно безпокойство, недоверие в служителите на ответника, страх, че не би успял да защити правата си пред съответните съдилища и други институции, до които са подавани молби и жалби, безпомощност от невъзможността да защити конфиденциалността на съдържащата се в писмата информация, касаеща неговото правно положение и упражняване на негови процесуални права във връзка с търсена защита и обезвреда от административни съдилища и ЕСПЧ.

Служителите от затворническата администрация на Затвора [населено място] – Р. Д. М. и К. К. Н., разпитани като свидетели от съда са посочили, че писмата на лишените от свобода, които се получават в затвора се отварят в тяхно присъствие и в присъствието на служител от надзорно охранителния състав, проверява се съдържанието на плика за забранени и неразрешени вещи и се предава на получателя, ако такива не са налице. Аналогична е и процедурата при изпращане на кореспонденция.

Въз основа на тази безспорна фактическа установеност съдът е направил извод, че в конкретния случай се касае до действия на служители от затворническата администрация, извършени при и по повод дейност, свързана с изпълнение на наказания, която по своя характер е властническа, т. е. административна, дейност. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Тъй като в разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", то на осн. разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 205 АПК, именно тя притежава пасивната процесуална легитимация по исковете.

Преценявайки основателността на исковата претенция съдът се е позовал на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, като намесата на държавните власти в ползването на това право съгласно ал. 2 е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Конституцията на РБ разпорежда на лишените от свобода да се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата, като чл. 34, ал. 1 провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения за неприкосновени, освен в случаите когато е налице разрешение на съдебната власт и то за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

След преглед на относимата за исковия период правна уредба съдът е посочил, че възможността на администрацията на затвора да проверява кореспонденцията на лишените от свобода следва да бъде разглеждана единствено през призмата на предвидените в чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС ограничения на неприкосновеността й. Т. е. последната би могла да бъде нарушавана от пенитенциарните власти единствено в случаите, предвидени в закона и в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Въз основа на посоченото съдът е приел, че е налице първата от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че за целия исков период кореспонденцията на лишения от свобода М. е била контролирана без да са налице основанията на чл. 8, пар. 2 ЕКПЧОС.

Установена е и пряка причинна връзка между тези незаконосъобразни действия на затворническата администрация и твърдяните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се чувства на гняв, безсилие, силно безпокойство, недоверие в служителите на ответника, страх, че не би успял да защити правата си пред съответните съдилища и други институции, до които са подавани молби и жалби, безпомощност от невъзможността да защити конфиденциалността на съдържащата се в писмата информация, касаеща неговото правно положение и упражняване на негови процесуални права във връзка с търсена защита и обезвреда от административни съдилища и ЕСПЧ.

Размерът на вредите съдът е преценил по справедливост и след като е взел предвид интензитета и съдържанието на породените негативни емоции, както и смисъла и значението на изпращаната и получавана от ищеца кореспонденция с негови адвокати, с ЕСПЧ, с административен съд, с ГДИН и журналисти в национални ежедневници.

Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Както настоящият състав вече се е имал възможността да се произнесе, обстоятелството, че с нормите на ЗИН (отм.); , ППЗИН (отм.); , действащи до 01.06.2009 г., съответно тези на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, не се гарантира тайната на кореспонденцията не е основание за неприлагане на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) през исковия период. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната, са част от вътрешното право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат.

А тайната на кореспонденцията се ползва с особена защита както от нормите на ЕКПЧ, така и от юриспруденцията на ЕСПЧ (вж. П. срещу Б., Б. срещу Б., П. срещу Б./.

Ето защо установените обстоятелства по делото е следвало да се преценят за съответствието им с изискванията на материалноправната норма на чл. 8 ЕКПЧОС, а не с нормите на вътрешното право, както правилно е процедирал решаващия съд.

В практиката си Европейският съд по правата на човека нееднократно е посочвал, че дори и в условията на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", правата на осъдените по чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧОС не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, пар. 2 от ЕКПЧОС. Дори при прилагане на изключенията по пар. 2 на чл. 8 ЕКПЧОС се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т. е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост.

В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията чрез отваряне на писмата на лишения от свобода е предвидена в закона и се приема, че преследва легитимна цел, а именно защита на обществения ред и сигурност. Кореспонденцията с националните и европейски съдилища, с журналисти, с ответника или с адвокати обаче не се вмества в преследваната легитимна цел, а именно защита на обществения ред или евентуално предотвратяване извършването на престъпления или безредици (основания по чл. 8, пар. 2 от ЕКПЧ). От изложеното се налага извод, че кореспонденцията на М. системно е била подложена на контрол, без оглед на характера й, което води до извода, че принципът на пропорционалност не е бил приложен. Гаранциите за упражняване на правата по чл. 8 от ЕКПЧОС са сред позитивните задължения на държавите - страни по конвенцията, които в този конкретен случай не са били спазени.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението на съда – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение