Решение № 11048 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юрк. Ламбев против решение 2801 от 26.04.2021 г., постановено по адм. дело 8296/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на И. Гатев е отменена издадена от касатора заповед 1658/03.08.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Гатев оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима катко подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни норми, с оглед на което е незаконосъобразна. Не се установява от приложените доказателства, че длъжността заемана от служителя не съществува или е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност, т.е. не е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В настоящия случай промяната в щатното разписание е с цел единствено осуетяване на изпълнението на съдебното решение, с което е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Гатев и е възстановено служебното правоотношение със същия. Служебното правоотношение с Гатев не е фактически възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на предходната заповед за уволнение. Ако действително в отдел Методология и мониторинг на дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони е имало необходимост от допълнителна длъжност старши експерт", то органът е имал възможност да премести една от незаетите към 31.07.2020 г. такива длъжности от другите отдели "Оторизация на плащанията по частни проекти" и Оторизация на плащанията по публични проекти", а не да трансформира длъжността, на която Гатев е възстановен. Изводът на съда, че всички промени в щатното разписание са предприети единствено по волята на органа по назначаването, и е в разрез с принципа за съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК е обоснован, тъй като е съответен на събраните по делото доказателства. В случая промяната на фактическото положение не се дължи на обективна причина, а е изцяло от компетентността на органа по назначаването, като не може да се приеме, че прехвърлянето на четири щатни бройки от един отдел в друг към 03.08.2020 г. е обстоятелство извън волята на органа по назначаването. Както посочва в заключението си участващият по делото прокурор, касае се за поредица от еквилибристики, извършени от органа по назначаване, макар сторени в рамките на оперативната самостоятелност на органа, които очевадно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесните отдели, а освобождаване на конкретен служител - И. Гатев от заеманата от него длъжност. Оспорената пред АССГ заповед е издадена при упражняване правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин, и тази заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Налице е типичен пример за превратно упражняване на власт, защото в случая чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните обществени служби, т.е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Без да преповтаря мотивите на АССГ, касационният съд препраща към тях съгласно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. На основание горното настоящият състав счита, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е валидно, допустимо, законосъобразно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, което е в размер на 1000 лева и следва да се заплати от ДФЗ. Възражението на касатора съдът намира за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,