Решение № 3462 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 790/2021 г.
ВАСV отделение16.03.2021 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5737/22.10.2020 г. по адм. дело № 712/2020 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА И. Петрова, с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Министерство на вътрешните работи. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3462 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 790/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Петрова, с адрес в [населено място], срещу решение № 5737/22.10.2020 г. по адм. дело № 712/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 8121 к -19484/23.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената заповед е прекратено, считано от 01.01.2020 г., служебното правоотношение на И. Петрова на длъжност "главен юрисконсулт" в отдел "Контрол по законосъобразност на обществените поръчки (КЗОП) към дирекция "Обществени поръчки"(ОП) при Министерство на вътрешните работи поради съкращаване на длъжността на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител във връзка с ПМС № 273/25.10.2019 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР). АССГ е изложил мотиви, че с цитираното изменение на ПУДМВР, считано от 01.01.2020 г. е закрита дирекция "Обществени поръчки" в МВР и са включени в правомощията на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности"(УССД) дейностите по планиране, организиране и провеждане на обществени поръчки. Съдът е приел за установено, че преди изменението на ПУДМВР с аналогични функции и задължения по длъжностната характеристика на жалбоподателката в отдел КЗОП (закрит при промените) и сектор "Правно - нормативно обслужване"(ПНО), отдел "Административен" при дирекция УССД е имало общо 20 броя длъжности, а след реорганизацията са останали 14 щатни бройки със същите функции и преки задължение - всичките в сектор ПНО на дирекция УССД. Посочено, е че длъжността на жалбоподателката е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания за заемането й, но със 6 щатни бройки по - малко за тази длъжност, което сочи на наличие на реално съкращаване на длъжността и наличие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При съкращаване на длъжността по ЗДСл. не съществува задължение за органа по назначаването да предложи друга длъжност и разпоредбата на чл. 226, ал. 5, т. 2 ЗМВР е неприложима, поради което е ирелевантен фактът, че други служители със съкратени длъжности са преназначени на други длъжности в други дирекции. Изложени са мотиви, че не е налице нарушение на чл. 87а от ЗДСл, тъй като закритата дирекция няма характер на "администрация" по смисъла на този текст, какъвто характер има МВР като цяло, предвид разпоредбата на чл. 36 от Закона за администрацията. Съдът е подкрепил този си извод и с тълкуване на разпоредбите на чл. 81б, 82 и 83 от ЗДСл. и е изложил доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, в изискуемата от закона форма при спазване на административно - процесуалните правила, в съответствие с материалното право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касаторката, че вписването в предизвестието на ПМС, което към момента на изготвянето на предизвестието е било обнародвано, но не е било влязло в сила, е съществено нарушение на административно - процесуалните правила, както и доводът, че същото предизвестие неправилно е връчено от полицейски инспектор в РУ - Велинград. За преценка законосъобразността на оспорения акт от значение е дали цитираното в него правно основание ( в случая и цитираното ПМС) е било влязло в сила към датата на прекратяване на служебното правоотношение - 01.01.2020 г. и в случая това изискване е спазено. В ЗДСл. липсват правила относно връчването на предизвестието, които да са нарушени с връчването му от полицейския инспектор, поради което и това оплакване е неоснователно. Неоснователни са оплакванията и за неправилно приложение на материалния закон и в частност на чл. 87а ЗДСл. В съответствие с чл. 36 от Закона за администрацията е изводът на АС, че Министерство на вътрешните работи е една администрация и закритата дирекция няма качество на отделна администрация по смисъла на чл. 87а ЗДСл., поради което цитираният законов текст е неприложим към настоящия казус. Представената съдебна практика за прекратяване на служебни правоотношения с други административни структури извън тези изрично изброени в чл. 36 от Закона за администрацията е неотносима към настоящия казус, още повече, че решението на АССГ за служителя на НАП е отменено от ВАС с решение по адм. дело № 13854/2018 г. В съответствие със закона е изводът на АССГ за наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., както и че разпоредбата на чл. 226, ал. 5, т. 2 ЗМВР е неприложима към юрисконсултите в МВР, а само към полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението на основание чл. 143, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно е оплакването на касаторката, че намаляването на щатните бройки на длъжност, която продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания за заемането, но под друго наименование и с по - малко позиции, е в нарушение на изискването за съразмерност. Напротив, при направените установявания, че в две различни дирекции преди реорганизацията е имало общо 20 щатни бройки с идентични задължения като на жалбоподателката, свързани с организиране, планиране и провеждане на обществени поръчки, намаляването им до 14 щатни бройки представлява форма на оптимизиране на дейността на общата администрация в МВР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2