Решение № 6393 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2009 г.

Решение № 6393 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на Петър Николов Тотев, Трендафила Николова Тотева и Илина Николова Тотева, тримата от с. Царимир, Община Съединение, Пловдивска област и Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър против Решение № 967 от 13.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1374/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХV-ти състав, с което са отменени кадастралните карта и регистър, одобрени със Заповед № РД-18-87 от 10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта, в която е нанесена имотната граница между имот с нов № 501.271, стар IХ-96, кв. 27 и имот с нов № 501.272, стар IV-95, кв. 27, село Царимир, ЕКАТТЕ 78171, община Съединение, област Пловдив и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата на Петър Николов Тотев, Трендафила Николова Тотева и Илина Николова Тотева се поддържат касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закони, с искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против заповедта на Изпълнителния директор на АГКК. Изложени са съображения за противоречиво обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, позоваване на недопустими доказателства каквито са свидетелските показания за установяване местоположението на границата и извършването на промени по отношение на нея. В касационната жалба Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър твърди постановяване на решението в противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 14 от 23 юли 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и иска то да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата против издадената от него заповед. Ответниците Христо Стоилов Челингиров и Мария Генова Челингирова оспорват касационната жалба на Петър Николов Тотев, Трендафила Николова Тотева и Илина Николова Тотева в писмен отговор. Не са изразили становище по касационната жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив отменя кадастралните карта и регистър, одобрени със Заповед № РД-18-87 от 10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта, в която е нанесена имотната граница между имот с нов № 501.271, стар IХ-96, кв. 27 и имот с нов № 501.272, стар IV-95, кв. 27, с. Царимир, ЕКАТТЕ 78171, общ. Съединение, обл. Пловдив и връща преписката на административния орган за нанасянето на границата така, както е материализирана намясто. Оспореното решение е постановено при безспорно установените от съдебно-техническата експертиза факти по действащите планове за процесните имоти и начина на отразяване на границата в кадастралната карта. Съобразно заключението на в. л. инж. В. Герасимов в кадастралната карта на с. Царимир като граница между ПИ № 501.271 и № 501.272 е пренесена регулационната линия по плана от 1937 г. между УПИ IV-95 и УПИ IХ-96 в кв. 27. В т. 3 от констативната част на заключението експертизата приема, че регулационният план на с. Царимир, одобрен със заповед № 3373/1937 г. за улична регулация и № 3374/1937 г. за дворищна регулация е приложен за кв. 27, като посочва, че в Община Съединение не са известни други планове за с. Царимир. Експертизата констатира, че по спорната граница на място в една част е поставена ограда, като в останалата такава не съществува, не е съставен и протокол между заинтересуваните страни за изменение на границата. Като се позовава на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, които при несъвпадение между материализираните граници и тези по предходни планове дават предимство на първите, първоинстанционният съд приема, че след като границата между двата процесни имота не е специално означена или посочена от страните, следва да бъде отразена така, както е материализирана намясто. Извършеното със заповедта отразяване на границата съобразно регулационния план от 1937 г., което не съответства на материализираната граница противоречи на приоритетността, установена в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и обуславя отмяната й. Преценката за местоположението на границата административният съд извършва въз основана на гласни доказателства. Оспореното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и процесуални правила. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри въвежда приоритетно подреждане на критерии за определяне на границите на имотите, което следва да бъде прилагано при съобразяване с други приложими норми в зависимост от конкретната хипотеза. Съгласно изричната норма на ал. 5 на чл. 14 от Закона за устройство на територията в урегулираните с подборен устройствен план поземлени имоти уличните регулационни линии, както и вътрешните регулационни линии, които определят границите със съседните имоти, ставата граници на имотите. Наличието на действащ улично - регулационен и дворищно - регулационен план задължава Агенцията по геодезия, картография и кадастър при изработването на кадастралната карта да се съобрази с определените от него граници на имотите. При установеното по делото действие и понастоящем на регулационния план, одобрен през 1937 г., за който страните не спорят, че е приложен по отношение на двата процесни имота, правилно административният орган е определил границата съобразно регулационната линия между тях. Извършените от административния съд действия по установяване на фактическата граница между процесните имоти са недопустими в особеното производство по създаване на кадастрални карта и регистри по реда на ЗКИР, в нарушение на процесуалните правила са събрани и съдът се е произнесъл въз основа на недопустими гласни доказателства. Предвид изложеното, касационният състав намира основателни касационните жалби. Постановено в нарушение на материалноправни и процесуални норми решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде отменено. Предвид обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на допълнителни доказателства, след отмяната следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени жалбите против оспорения административен акт на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс