Решение № 10985 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2018 г.

Решение № 10985 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2018 г., I о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на полицейския орган при РУ Несебър, Областна дирекция на вътрешните работи на МВР (ОДМВР) Бургас Д. Йорданов, на длъжност старши полицай, против решение № 490 от 13 март 2018 г., постановено по адм. д. № 1685/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед рег. № 278 от 10 юни 2017 г. за задържане на лицето Б. Борисов. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта не кореспондира на събраните по делото доказателства. Счита, че по преписката са налице достатъчно данни за съпричастност на задържания към извършеното престъпление, посочено като фактическо основание за задържането. Ответникът по касационната жалба Б. Борисов оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) Административен съд Бургас е отменил по жалба на Б. Борисов заповед рег. № 278 от 10 юни 2017 г. издадена от полицейски орган – старши полицай в РУ Несебър Д. Йорданов, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК - противозаконно повреждане на чужда движима вещ. Касае се за увреждане на входната бариера на пристанище "Марина Диневи" в Свети влас. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за задържане е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът обаче е заключил, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – съпричастността на жалбоподателя към описаното в заповедта за задържане престъпление не е доказана, както и при несъобразяване с целта на закона. Счел е, че не са налице никакви данни, че лицето е извършило посоченото като фактическо основание на заповедта "увредил чужда движима вещ – входяща бариера на пристанище "Марина Диневи" гр. Свети власт – престъпление по чл. 216 НК", както и такива, че лицето може да се укрие или препятства с действията си разследването. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. В случая, преценявайки събраните доказателства, съдът е извел неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на данни, уличаващи Борисов в извършване на престъплението, който извод се опровергава от писмените доказателства, представени в съдебното производство. Правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР се упражнява от полицейския орган при наличие на посочените материалноправни условия, изискващи съществуването на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Достатъчно е да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към извършено престъпление, като не е необходимо посочените данни да са пълни или категорични, установяващи по несъмнен начин вината на лицето. Тези данни следва да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършеното деяние. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Не е необходимо да са събрани категорични доказателства за извършено престъпление. Без значение е и крайният резултат от образуваното досъдебно производство. Прилагането на този вид ПАМ (задържане за 24 часа в помещение за временно задържане) е с цел да се предотврати възможността за укриване или извършване на друго престъпление. По делото е установено, че Борисов е задържан за срок до 24 часа на 10 юни 2017 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за това, че е съпричастен в извършването на престъпление по чл. 216 от НК – умишлено увреждане на чужда движима вещ, представляваща входна бариера на пристанище "Марина Диневи" гр. Свети Влас, извършено на 10 юни 2017 г. в 01: 30 часа и е освободен в 16: 55 часа на същата дата. При задържането на лицето са му били разяснени правото на адвокатска защита, правото на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на семейството или друго заинтересовано лице, видно от подписаната от лицето декларация, екземпляр от която същият е получил. Видно е, че са проведени съответните оперативно-издирвателни мероприятия, за което са съставени два броя писмени докладни записки - едната към датата на задържането и другата на следващия ден. От съдържанието на тези два документа безспорно се установява, че към момента на прилагането на ПАМ е имало оперативна информация, че ответникът е съпричастен към престъплението, посочено в мотивите на заповедта. Налице е и започнато ДП 3043 М-549/10 юни 2017 г. С оглед защита и превес на обществения интерес, правилно полицейският орган е приел, че ответникът има отношение към деянието и е наложил процесната ПАМ. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касационния жалбоподател в този смисъл са основателни. Предвид горното, оспореното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон, и следва за бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Б. Борисов срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,