Решение № 7511 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2021 г.

Решение № 7511 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" –София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. М. Иванова, срещу решение № 5 от 04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 9770/2020 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 12 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Твърди, че нарушението е безспорно установено и прието от съда като извършено от нарушителя. Счита, че обосновано административният орган е наложил ПАМ за 14 дни, съответстващи на извършеното нарушение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на претендиране от ответника. Ответникът – ЕТ "Дети - Д. Миланова", не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София-град е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С653-0460928/21.09.2020 г., издадена от издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповедта по отношение на ЕТ "Дети - Д. Миланова" е разпоредено запечатване на търговски обект, представляващ кафе-аперитив "Бояна", находящ се в гр. София, ул. "Севастократор Калоян" № 69, е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 13.09.2020 г. проверка на търговския обект, стопанисван от ЕТ, при която при контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. натурален сок на обща стойност 2, 60 лева, платени в брой от проверяващия, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. Проверката е удостоверена с протокол за проверка серия АА № 0460928 от 13.09.2020 г., приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен отчет. За да отмени оспорения акт административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано извършено нарушение, но не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на мярката. Изложени са мотиви, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Решението, с което е отменена ЗПАМ, е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни съответства на извършеното нарушение. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, обосновано е прието от съда, че тези мотиви са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, както и липсата на други нарушения. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При издаване на заповед за налагане на ПАМ следва да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като съгласно него административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, видно от използвания в разпоредбата израз "до 30 дни". За да не се отнема правото на защита на нарушителя и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият касационен състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Този извод следва и от обстоятелството, че при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Както правилно е отчел АССГ, при съпоставка на стойността на покупката /2, 60 лева/, за която не е издаден ФБ, спрямо срока на мярката около средния размер е налице несъразмерност, тъй като лишава търговеца от приходи значително повече от неотчетената сума. В този смисъл наложената ПАМ би проявила санкционен характер, което не съответства на законоустановените цели по чл. 22 ЗАНН. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение