Решение № 3832 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2019 г.

Решение № 3832 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 4490 от 1.07.2019 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 2731 по описа за 2019 г. на съда, с което по жалба на "Амко - България" ЕООД, ЕИК 201606711, е отменен ревизионен акт № Р-22221018000373-091-001/23.10.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с решение № 72/14.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира доводи за неправилност на изводите на съда, че процесните доставки на мобилни телефони, по които с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, са реално осъществени. Счита, че в хода на проведеното съдебно производство не са представени доказателства за предходна доставка, за наличност на стоките по процесните фактури и за притежаван ресурс за изпълнение на фактурираните доставки. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "Амко - България" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Николов, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е ревизионен акт № Р-22221018000373-091-001/23.10.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 72/14.01.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, с който на "Амко - България" ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 14 844, 26 лв. и задължения за лихви в размер на 1 457, 80 лв. за данъчните периоди от м. 03.2017 г. до м. 12.2017 г. по фактури, издадени от "Валвас БГ" ЕООД, с предмет на доставка мобилни телефони. За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което е приел, че извършените доставки са реално осъществени. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ревизираното лице и прекия му доставчик са извършили счетоводно отразяване на фактурираните стоки, като по процесните фактури е налице начисляване на ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. Съдът се е мотивирал и с факта, че са налице счетоводни документи при "Амко - България" ЕООД, които показват придобиване на процесните стоки и тяхната последваща продажба. Намерил е за необоснован извода на органите по приходите, че ревизираното дружество не е представило доказателства за начина на поръчване и получаване на стоките, за мястото на получаването им, както и че не са представени документи, доказващи наличието на трудов ресурс. Съдът е посочил, че съгласно свидетелските показания на П. Стоименов - продавач, лично той е получавал закупените от "Валвас БГ" ЕООД телефони, като е ходил или със служебната си кола или пеша, тъй като разстоянието между двата офиса не е голямо. Съдът се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. В касационната жалба се преповтарят доводите, инкорпорирани в решението на директора на дирекция "ОДОП", които съдът е обсъдил и изложил мотиви защо намира същите за неоснователни. Спорът между страните е относно реалността на доставките на стоки, като наличието или не на реално изпълнение на доставките от посочения във фактурите доставчик следва да се прецени при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в същия закон сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право. В съответствие с непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на Съда на Европейския съюз, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Извеждайки това принципно положение и като е съобразил, че цялостният анализ на доказателствата по делото налага извод за извършването и приемането на спорните доставки на стоки, първоинстанционният съд е изложил обосновани и правилни мотиви. Съвкупният анализ на представените доказателства обосновава извод за реалност на доставките и за наличие на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Всички доставки са във връзка с осъществяваната от ревизираното лице основна дейност през ревизираните периоди - търговия с мобилни телефони, таблети, фото и видео техника, телевизори и аксесоари за тях, софтуер. В ревизионното производство е констатирано, че извършваната от доставчика "Валвас БГ" ЕООД през ревизирания период дейност е търговия с мобилни телефони, електронни елементи и комуникационна техника в нает обект: офис-магазин в гр. София. ул. "Пиротска" № 22. Правилно първоинстанционният съд е приел за необосновани изводите на органите по приходите, че "Амко - България" ЕООД не е представило доказателства за начина на поръчване и получаване на стоките, както и за място на получаването им, че не са представени документи, доказващи наличие на трудови ресурси във връзка с доставките. Предмет на доставките са мобилни телефони, закупени и получени от "Валвас БГ" ЕООД, разполагащо с нает обект офис-магазин в гр. С., ул. "Пиротска" № 22, пренесени до стопанисвания от ревизираното лице магазин, който се намира в гр. С., бул. "Патриарх Евтимий" № 23. Логичен и обоснован е извода на съда, че отстоянието между посочените обекти може да се определи като пешеходно, а в повечето фактури са отразени покупки на по един или няколко броя телефони. Естеството на доставките не предполага складови пространства за предварително съхранение, транспортни средства за превоз на стоките до купувача и товаро-разтоварни дейности. Не е спорно, че в периода на стоковите трансфери ревизираното лице разполага с наети седем лица по трудови договори на длъжности "продавач - консултант", "продавач интернет търговия", "специалист маркетинг и реклама", "експерт бизнес развитие" и "технически сътрудник". При продавача от направена справка в ИС на НАП - "Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ" се установява, че има подадено уведомление по чл. 62 от КТ за едно лице - В. Дойчинова, наето за периода 25.04.2017 г. - 18.08.2017 г. на длъжност "асистент - продавач". При тези доказателства, доводът на ревизиращите органи за отсъствие на кадрови капацитет е неправилен. Според тълкуването на Директива 2006/112, съдържащо се в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В конкретния случай от приходните органи не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по процесните доставки на мобилни телефони. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените от ревизираното дружество и прекия му доставчик договор за многократни доставки на стоки - мобилни телефони, фактури и съставени към тях приемо-предавателни, аналитични регистри, хронологични регистри и оборотна ведомост за 2017 г., обяснения, декларации и платежни документи, съставляват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Съдържанието на фактурите и протоколите позволява идентифицирането на стоките с определеност, която да породи данъчно събитие. Твърдението на касатора за липса на приемо-предавателни протоколи по доставките се опровергава от наличните по дело доказателства. Към всяка от фактурите е приложен съответния приемо-предавателен протокол, съдържащ пълна индивидуализация на съответните мобилни телефони по техния сериен фабричен номер. Противно на твърденията на касатора, налице са необходимите идентификационни данни, даващи възможност за проследяване на стоковия поток. Като частни документи, те не са оспорени от страна на приходната администрация по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че се ползват със съответната доказателствена сила и установяват придобиването на конкретната стока. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ревизираното лице и прекия му доставчик са извършили счетоводно отразяване на фактурираните стоки и дължимия ДДС е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС. От проверените счетоводни регистри на "Валвас БГ" ЕООД и платежни документи вещото лице е заключило, че процесните телефонни апарати са продадени на "Амко - България" ЕООД, заплатени са и са отразени във всички счетоводни регистри съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Така и в счетоводството на получателя стоките с заприходени, съответно изписани по вид и количество, марки и модели доставените по фактурите телефонни апарати и водената от него счетоводна отчетност дава възможност за проследяване на движението от първоначалния доставчик към крайните получатели. При така установеното правилно решаващият съд е приел, че са налице множество доказателства във връзка с доставянето и получаването на стоките по фактурите, които са в подкрепа на крайния извод за наличие на реални облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и доказаност на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на "Амко - България" ЕООД. Касаторът твърди, че "Валвас БГ" ЕООД не е разполагал с нужната стокова наличност, тъй като не са представени документи за придобиване на стоки от същия вид от негова страна. Именно тази неустановеност е послужила като аргумент на приходната администрация да приеме, че не е установено мобилните телефони да са доставени от това дружество и е прието като основание за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от него. По този въпрос настоящата касационна инстанция следва да посочи приетото с решение по дело С-643/2011, съгласно което данъчната администрация не може по принцип да изисква от ревизираното лице да проверява дали издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на право на приспадане на ДДС, е разполагал със стоките, предмет на доставката и бил ли е в състояние да ги достави. За да откаже право на данъчен кредит в този случай, приходната администрация е следвало да разполага с обективни данни за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито данни и съответните им доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, е важно да се отбележи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя по фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Освен това, при условие, че е доказано предаването и получаването на стоките, както и последващата им продажба от ревизираното лице, обстоятелството, че не е проследен произходът на стоките при доставчика не може да обоснове законосъобразност на ревизионния акт, в който смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки е отказано незаконосъобразно. Оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,