Решение № 3643 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6639/2019 г.

Решение № 3643 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6639/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Батак, подадена чрез пълномощника му – адвокат Христоскова, против Решение № 178/22.03.2019 г., постановено по административно дело № 847/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен отказът му за издаване на виза за проектиране на обект "Къща за гости" в УПИ VII-12 "ИВЗ", кв. 4 по плана на курорт "Язовир Батак", обективиран в писмо № 94-М-48/31.08.2018 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна М. Георгиева, чрез адвокат Н. Ангелов посредством постъпил отговор и писмена защита оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният пред съда изричен отказ да се издаде виза за проектиране на обект "Къща за гости" в УПИ VII-12 "ИВЗ", кв. 4 по плана на курорт "Язовир Батак", е мотивиран с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е признато за установено по отношение на Община Батак, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на почти цялата територия на зона "А" на Курорт "Язовир Батак", в която попада и част от процесния имот. Административен съд – Пазарджик е събрали относимите писмени доказателства и е изслушал заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които е достигнал до обоснования и правилен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. Приел е, че са налице предпоставките, регламентирани в чл. 140 ЗУТ за издаване на виза за проектиране по повод искане, отправено от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, като собственик на имота, както и е налице действащ подробен устройствен план за същия имот. Така постановеното решение е правилно. Установено е, че лицето, инициирало административното производство се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.503.30 по КККР на гр. Батак, с площ от 895 кв. м., начин на трайно ползване – за вилна зона, съставляващ УПИ VII-12 "ИВЗ", кв. 4 по плана на курорт "Язовир Батак", въз основа на нотариален акт № 52 от 27.04.2018 г., дело № 2978/2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице, може да поиска виза за проектиране. "Възложител" по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, е собственика на имота, лице на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Правилен е изводът на съда за това, че в конкретния случай искането за издаване на виза е подадено от правоимащо лице, имащо качеството на възложител, като собственик на посочения имот. В това му качество и при наличието на действащ Подробен устройствен план относно имота, Главният архитект на Община Батак е следвало да издаде поисканата виза, респективно изричният отказ да стори това се явява незаконосъобразен. Правилно съдът е приел, че влязлото в сила решение по гражданско дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд - Пещера, е неотносимо към настоящия правен спор. Това решение е задължително за съда, но само по отношение на разрешения спор за собственост между Държавата и Община Батак за имотите - предмет на делото /сред които попада и част от процесния имот/, но няма отношение към предмета на административното дело. Освен това М. Георгиева не е била страна по посоченото гражданско дело, поради което съдебното решение не може да й бъде противопоставено, защото няма сила на присъдено нещо спрямо нея. Административният орган не е притежавал правомощието да разрешава спор за материално право, каквото е сторил отричайки вещните права на молителя, а е бил длъжен да се съобрази с обвързващата доказателствена сила на представения пред него нотариален акт. Поради това и не е имал основание да мотивира отказ за издаване на виза, позовавайки се на разрешен материалноправен спор за собственост между други правни субекти. Гореизложените правни изводи не се променят от междувременно настъпилата промяна в кадастралната карта, изразяваща се в разделяне на поземлен имот с идентификатор 02837.503.30 по КККР на гр. Батак на два поземлени имота. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват урегулирания поземления имот и съседните му, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. Въпреки промяната в кадастъра, в случая не е установена такава и на действащия ПУП относно урегулирания поземлен имот /УПИ VII-12 "ИВЗ", кв. 4 по плана на курорт "Язовир Батак"/, за който именно е поискано издаване на виза за проектиране. С оглед изложените мотиви, обжалваното съдебно решение като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят сторените от нея съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер от 400 лева. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Второ отделение