Решение № 4090 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2021 г.

Решение № 4090 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2021 г., V о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Петров против решение № 225 от 07.06.2021 г., постановено по адм. дело № 731/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прекратяване на договор за кадрова военна служба. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Командирът на Батальон ISTAR /военно формирование № 54880, гр. Казанлък/ взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на Заповед № 3ЛС 15/27.08.2018 г. на командира на Батальон ISTAR (военно формирование 54880), с която на Б. П. е прекратен договорът за военна служба и същият е зачислен в запаса на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във вр. с чл. 72, т. 3, чл. 74, ал. 1, във вр. с чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ППЗОВСРБ и Заповед № 0Х-1252/17.12.2017 г. на министъра на отбраната. Съдът правилно не е установил нищожност на процесната заповед, тъй като заповедта е издадена от длъжностно лице, което е изрично определено към 27.08.2018 г. по заместване, а не чрез делегиране на права, да изпълнява длъжността командир на батальон и поради това, че изпълнява тази длъжност, това длъжностно лице притежава по силата на министерска заповед правото да издаде процесната заповед. В тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд, обобщена в Тълкувателно решение № 4/2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ВАС. Изводът на съда за липса на нищожност кореспондира с доказателствата по делото. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,