Решение № 1398 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2012 г.

ВАСI отделение30.01.2013 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 466/28.02.2012 г. по адм. д. № 1083/11 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1398 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Си Транс " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение № 466/28.02.2012 г. по адм. д. № 1083/11 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 031004665/3.01.2011 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 56 от 1.03.2011 г. на Директора на Дирекция ОУИ гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 08.2006 г. - м. 12.2006 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2007 г. - м. 03.2007 г. общо в размер на 34 515, 99 лв. и лихва върху тях от 18 631, 12 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и коригиране на резултатът за първи период на м. 01 - м. 03.2007 г. Ответната страна, Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - Варна, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна обосновава становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на АС - Варна. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, потвърден с решението на ДД "ОУИ", с който е отказан данъчен кредит по доставки на бензин и евродизел от доставчици "МИГ Груп" ЕООД и "Си Ойл" ЕООД. За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е приел недоказаност на реалността на доставките, предвид характера на предмета им на родово определени вещи, непредставянето на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, отсъствието у ревизираното лице на складова база, където да съхранява придобитото гориво, респ. специални транспортни средства, с които да го превозва. Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС поради неизпълнение на изискваното от нея условие правото на данъчен кредит да е възникнало в резултат на облагаема доставка, каквато в случая не е установена. Решението е правилно. При извършена ревизия на дружеството органът по приходите констатира основание за корекция на данъчния кредит за данъчни периоди - м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2006 г. по 16 бр. фактури, издадени от "МИГ Груп " ЕООД и по 3 бр. фактури, издадени от "Си Ойл " ЕООД. Предмет на доставките са бензин и евродизел. В хода на ревизията, при насрещни проверки на доставчиците "МИГ Груп " ЕООД и "Си Ойл " ЕООД, въпреки изрично изисканите документи, доставчиците не са представили такива за реалното осъществяване на доставките, поради което отказът е по реда на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Основанието за отказ е и поради липса на доказателства за реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). За фактура № 1987 от 1.12.2006 г. с данъчна основа 22 733,15 лв. ревизията е установила, че не е включена в Дневника за продажби на "МИГ Груп " ЕООД за месец декември 2006 г., поради което отказът по тази фактура е поради липса на положителните предпоставки по чл. 63 ЗДДС (отм.). За доставчика "Си Ойл" ЕООД органът по приходите е приел, че не са осъществени реално доставките по фактурите, издадени от него, поради това, че съобразно представения Договор за услуга от 2.01.2006 г. доставчикът "Си Ойл" ЕООД ползва под наем две цистерни, предоставени от "Винитекс" ЕООД, но в счетоводната му сметка 304 "Стоки" няма записвания, които да отразяват завеждането и ползването на наетите ДМА. Счетоводството на доставчика не съдържа записвания на количествата, предоставени на ревизираното дружество, за които на приходната администрация са представени справки за движение на стоковите потоци за м. август 2006 г. Не са представени и доказателства за предоставяне под наем на активи и съхраняване на горива и от третото лице "Винитекс" ЕООД, от което също са изискани документи. Както при действащия ЗДДС, така и при ЗДДС (отм.) реалното осъществяване на доставка е задължително условие за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Тежестта за доказването е за ревизираното лице, което цели да извлече за себе си изгодните правни последици на приспадането на данъчния кредит. Доколкото по отношение на доставката, предмет на фактура № 1987 от 1.12.2006 г. с данъчна основа 22 733,15 лв., за която органът по приходите установява, че не е включена в Дневника за продажби на "МИГ Груп" ЕООД за месец декември 2006 г. не са представени доказателства, оборващи ревизията, отказът е законосъобразен. В останалата част по отношение на отказания данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "МИГ Груп" ЕООД и "Си Ойл" ЕООД, правилно органът по приходите и съдът, в потвърждение на неговите изводи приема, че не е настъпило данъчно събитие и като негова последица за дружеството - жалбоподател не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Притежаването на собствена цистерна за превоз на горивата, сключените трудови договори, сочещи на кадрова и техническа обезпеченост, не установяват факта на реалната доставка от "МИГ Груп" ЕООД и от "Си Ойл" ЕООД. Доказването на осъществена доставка на гориво като родово определяема вещ изисква установяване не само на възможността за изпълнението й, но и наличието на стоката при доставчика и извършените от страните по доставката действия по индивидуализирането й, за които по делото жалбоподателят не е представил доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да преодолеят констатациите в ревизионния доклад за несъответствие между счетоводните данни по заприхождаването на горивото в "Си Ойл " ЕООД към 1.08.2006 г. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установявала счетоводната отчетност на дружеството - жалбоподател "Си Транс" ЕООД, на доставчиците "МИГ Груп" ЕООД и "Си Ойл" ЕООД, като видно от констатациите на експерта, счетоводните документи и на получателя и на доставчиците се намират на един и същ адрес - гр. Варна, ж. к."Младост", бл. 108, вх. 8, ет. 7, ап. 34, лице за контакти - Диянка Йорданова, счетоводител за тези периоди и на трите фирми. Приетата експертиза, изготвена на база счетоводна документация, предоставена от лице, което е счетоводител и на трите фирми, съдът е ценил наред с всички събрани в хода на ревизията и в хода на съдебното производство доказателства и е направил извод, че издаването на фактурите и отразяването им в счетоводните регистри на доставчиците са задължителен, но недостатъчен елемент от фактическия състав на "доставка" по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В касационната жалба дружеството - касатор излага съображения за установена схема при продажби с горива и наложени практики за този вид дейност. Твърди, че практиката на производителите и дистрибуторите на горива изключва договарянето с търговци на дребно, като право да търгуват директно имат "малцина избрани играчи", което обяснява защо експедиционните документи винаги са издадени на името на такава фирма. Практически, търговията с горива до достигането до реалния търговец е документална - без фактическо движение на стоката извън складовата база на производителя/дистрибутора. Тези твърдения, макар и неотносими към незаконосъобразността на РА, са недоказани, тъй като видно от РА, при извършена проверка на доставчиците, същите са посочили като предходни доставчици не производители и вносители на горива, а фирми, които също са прекупвачи. Не е установено, а и не се твърди от ДЗЛ то да е транспортирало процесните горива от производител или вносител. Отделно, твърденията за наети цистерни също не са доказани, тъй като при насрещната проверка на "Винтекс" ЕООД - фирмата, за която се твърди, че е отдала под наем цистерни на единия доставчик - "Си Ойл " ЕООД, се установява липса на счетоводна отчетност на договор за наем и заприходяване на заплащани наеми на ДМА. В касационната жалба се въвежда ново възражение, което е направено за пръв път пред касационната инстанция, че в решението на ДД "ОУИ" има допуснати грешки относно обсъжданите количества, които всъщност касаят бензин А 95, а изводите са за други горива, от което е направен погрешен извод за разминаване в количествата. Тези възражения на касатора не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, тъй като не са били поддържани пред първоинстанционния съд, който е съдът по установяване на фактите и съд по същество, поради което не са били включени в предмета на оспорване. Ново фактическо установяване пред касационната инстанция е недопустимо. В писмената защита, представена пред касационната инстанция касаторът доразвива възраженията си като настоява административния орган да уточни кои реквизити липсват в представените документи, както и да бъде предоставена възможност на легитимиран представител на задължените лица да санират установените пороци. Тези възражения са били относими във фазата при разглеждане на спора по същество, а не пред касационната инстанция, която има за предмет произнасяне по законосъобразността на постановения съдебен акт. Фактическо установяване пред касационната инстанция е недопустимо, тъй като касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Всички възражения, съдържащи се в писмената защита, в голямата си част касаят РД и РА като са изложени допълнителни възражения, извън тези които са били поддържани пред първоинстанционния съд, което е недопустимо да се прави за пръв път пред касационната инстанция. Позоваването на практика на ВАС и на СЕС е неоснователно, тъй като както ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета за общата система на данъка върху добавената стойност, така и постановената практика по тези нормативни актове, са относими само за "доставка", която следва да е осъществена, а не само документално отразена в издадени фактури. При установените по делото факти, правилно съдът е приел, че оспорващият РА не е установил с надлежни доказателства реалното осъществяване на доставките на горива от "МИГ Груп" ЕООД и "Си Ойл" ЕООД за процесните периоди, отразени в издадените от тях данъчни фактури, поради което решението на първоинстанционния съд с изводи за законосъобразност на оспорения пред него РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1