Решение № 10822 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2024 г.
ВАСШесто отделение11.10.2024 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 644 от 17.04.2024г. на Административен съд - Перник по адм. дело 570/2023г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от И. Г. Ч., с [ЕГН] с адрес община [адрес], чрез адвокат С. Стоицева от АК -Перник против Експертно решение на НЕЛК 92382 от зас. 158 от 3.11.2023г. Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови болести.
ОСЪЖДА И. Г. Ч. с [ЕГН] с адрес община [наименование] да заплати в полза на НЕЛК сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от директора А. А. чрез процесуален представител В. Александров-юрисконсулт, против Решение 644/17.04.2024г. на Административен съд-Перник по адм. дело 570/2023г. С него се отменя Решение 92382 от зас. 158 от 3.11.2023г. на НЕЛК - Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания, с което е отменено ЕР 90638, зас. 137 от 19.07.2023г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ "Рахила Ангелова" АД гр. Перник. Ответникът, И. Г. Ч. не се представлява, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, ТЕЛК, Втори състав "Общи заболявания" към МБАЛ "Рахила Ангелова" АД Перник не се представлява. Ответникът, Агенция за хората с увреждания не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, ТП на НОИ - Перник не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Регионална дирекция "Социално подпомагане" Перник не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона при касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С ЕР на ТЕЛК се определя 100% ВСУ с чужда помощ на И. Г. Ч.. Това решение е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ гр. Перник в частите относно оценката на трайно намалената работоспособост/вида и степен на увреждане/ и срокът на чуждата помощ. С решението на НЕЛК се отменя решението на ТЕЛК и се връща преписката за ново освидетелстване от ТЕЛК с мотиви за недостатъчен доказателствен материал от изследвания на здравословното състояние на освидетелстваната и са дадени указания за извършването им при новото освидетелстване. Решението на НЕЛК е обжалвано от И. Г. Ч., чрез процесуален представител адвокат С. Стоицева от АК Перник. Поддържа доводи, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на административно-производствените правила, тъй като не са взети предвид всички представени медицински изследвания. Съдът е разгледал по същество жалбата на Ч., която приел за основателна и отменил решението и върнал делото като преписка на НЕЛК за ново произнасяне. Възприел заключение на медицинска експертиза относно заболяването, основал изводите си на него и постановил ново произнасяне въз основа на наличната документация. Така постановеното решение е неправилно. Решенията на органите на медицинската експертиза притежават характеристики на административен акт и на медицинска експертиза по възложените със закон въпроси, по които следва да се произнасят. В настоящият случай е налице произнасяне от ТЕЛК, което решение е отменено с решение на НЕЛК с мотивите, че не са извършени медицински изследвания на здравословното състояние, от които да се направят изводи относно ТНР/ ВСУ и другите въпроси в компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. Изброени са в мотивите на НЕЛК какви изследвания следва да бъдат извършени. Съдът неправилно е приел, че НЕЛК следва да се произнесе по наличните изследвания с оглед процесуална икономия и правилата на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Правилата за работа на медицинската експертиза не целят произнасяне във всички случай по същество от ТЕЛК и НЕЛК при дефицит на доказателства относно здравословното състояние на освидетелстваното лице, напротив, целта на произнасянето е освидетелстване от специален колективен орган със специална медицинска експертиза на членовете му. Поради това, назначаване от съда на медицинска експертиза, която замества компетентността на ТЕЛК и НЕЛК е недопустимо, защото обезмисля произнасянето от специалния административен орган ТЕЛК и НЕЛК, а законът е посочил кой орган е компетентен за такова произнасяне. Експертизата следва да е относно налице са медицински доказателства относно здравословното състояние на освидетелстваното лице, наличната документация взета ли е била предвид от ТЕЛК и НЕЛК и други въпроси относно здравословното състояние, като не се произнася по въпросите от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. В случая съдът е основал изводите си на заключение на съдебно медицинска експертиза, относно здравословното състояние на освидетелстваната по мнение на експерта, като заключението няма общо с въпросите в компетентността на ТЕЛК и НЕЛК при вземане на решение. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на И. Г. Ч. против ЕР 92382 от зас. 158 от 3.11.2023г. на НЕЛК Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането на касатора за разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено на л. 24 пред първата инстанция и само за нея в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като за настоящата инстанция не се поддържа искане за заплащане на разноските. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение