Решение № 9013 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16243/2013 г.

Решение № 9013 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16243/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Министерството на културата е подало касационна жалба срещу решението от 21.10.2013 г. по адм. дело № 14417/2012 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е било осъдено да заплати на А. Й.-П. сумата 4270 лева, съставляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответницата А. В. Й. – П. е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по предявения от А. В. Й. - П. срещу Министерство на културата иск за сумата 4270 лева, съставляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното й уволнение или от 02.09.2010 г. до 02.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че А. В. Й. - П. изпълнявала длъжността "младши юрисконсулт" в дирекция "Правно- нормативна дейност и обществени поръчки" при Министерството на културата. Служебното й правоотношение било прекратено със заповед № РД-14-0456/11.08.2010 г. на министъра на културата поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. С решение от 21.12.2011 г. по адм. дело № 11174/2010 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 10.05.2012 г., заповедта за уволнение била отменена. Съдът приел, че поради незаконното уволнение ищцата има право на обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител ( ДВ, брой 95 от 28 октомври 2003 г.). Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл (ДВ, брой 95 от 28 октомври 2003 г.) предвижда изплащането на обезщетение на уволнения държавен служител в размер на брутната му заплата, но не за повече от 10 месеца, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда. Тъй като по делото не били събрани доказателства, че в исковия период ищцата е работила по трудово или по служебно правоотношение, административният съд й присъдил обезщетение в пълен размер, възлизащо на 4270 лева, като съобразил определения към момента на признаване на уволнението за незаконно размер на брутното й трудово възнаграждение от 427 лева. Върху главницата била присъдена законната лихва от 18.12.2012 г. или от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Административният съд е приложил нормата на чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, в редакцията й съгласно Държавен вестник, брой 95 от 28 октомври 2003 г., която регулира спорното правоотношение. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че съдът е следвало да присъди обезщетение в размер на основната заплата на уволнения служител за срок от шест месеца съобразно предписанието на чл.104, ал.1 ЗДСл, в редакцията съгласно Държавен вестник, брой 38 от 18 май 2012 г., в сила от 1 юли 2012 г. По аргумент от чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, нормативните актове се прилагат занапред, проявявайки действие спрямо фактите, възникнали след влизането им сила. При положение, че уволненият служител е придобил право на обезщетение след влизане в сила на съдебното решение за отмяната на незаконното уволнение или към датата 10 май 2012 г., при определяне на обезщетението следва да се приложи закона, който е действал към този момент. Изменението на правната норма на чл.104, ал.1 ЗДСл е направено след осъществяването на фактическия състав, при който възниква право на обезщетение, поради което промененият текст на закона не намира приложение. Макар да е присъдил обезщетение в размер на брутното възнаграждение на ищцата, в мотивите съдът е посочил, че при определяне на обезщетението следва да бъде взета предвид основната заплата за длъжността към тази дата. Допуснатото противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт представлява процесуално нарушение, но тъй като не е изтъкнато в касационната жалба като основание за отмяна, не следва да се съобразява при касационната проверка. С оглед отсъствието на поддържаното касационно основание за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд