Решение № 231 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1196/2011 г.

Решение № 231 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1196/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалби на подс. Р. К. Т. и подс. М. В. Т., срещу присъда от 2.12.2010 г. постановена по ВНОХД № 4444/10 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбите поддържани в съдебно заседание от защитника на подсъдимите /последните не се явяват/, се релевират доводи за наличие на допуснати касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане, алтернативно, изпълнението на наложените на подсъдимите наказания, да бъде отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Като съобрази депозираните жалби и доводите изложени в тях и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда от 2.12.2010 г. постановена по ВНОХД № 4444/2010 г. по описа на Софийски градски съд е била отменена присъда от 9.02.2010 г. постановена по НОХД № 4157/2009 г. по описа на Софийски районен съд, като подс. Р. К. Т. е била призната за виновна в извършване на престъпление по 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода, за срок от шест месеца. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Р. Т. е било определено общо най-тежко наказание измежду горното и това, наложено й с влязла в сила присъда по НОХД № 4958/02 г. на Софийски районен съд, а именно - шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор от закрит тип. Със същата присъда, подс. М. В. Т. е била призната за виновна в извършване на престъпление по 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода, за срок от шест месеца. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подс. М. Т. е било определено общо най-тежко наказание измежду горното и това, наложено й с влязла в сила присъда по НОХД № И-2115/06 г. на Софийски районен съд, а именно - шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор от закрит тип. Касационната инстанция намира, че релевираните в жалбите и на двете подсъдими доводи са неоснователни поради отсъствие на допуснати от решаващия съд, касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Софийският градски съд е базирал своите изводи въз основа на събрания от първата инстанция - Софийски районен съд необходим обем доказателства за установяване на предмета на доказване визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК, като много съдържателно същите са обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка са обсъдени различните доказателствените източници, в частност показанията на свидетелите Ст. В. и И. Ц. От материалите по делото е видно, че въззивния съд е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина, така както го задължава чл. 13 от НПК, като правото на защита на осъдените по никакъв начин не е било нарушено, респективно накърнено. Извършените от подс. Р. Т. и подс. М. Т. престъпления са правилно квалифицирани, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на съответните престъпни състави. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданите деяния. Наложеното на всяка една от подсъдимите наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и се явява съобразено с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, още повече, че същите са били определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение