Решение № 13321 от 12.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12652/2014 г.

Решение № 13321 от 12.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12652/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница П., чрез процесуалния й представител П. Г., против решение № 1731 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. № 3327/2013 г. по описа на Административен съд - П., VII състав, с което по жалба на [фирма] е отменено Решение № 1102/17.10.2013 г. на Н. М. - П.. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - [фирма] - ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - П. е било посоченото по-горе решение на началника на Митница П., с което по ЕАД № 10BG003000H00198370/20101214 от 14.12.2010 г. на [фирма] е определено да доплати ДДС в размер на 2 189,14 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 14.12.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H00198370/20101214 на територията на Р. Б. [фирма] е декларирало стока перилен препарат, непригоден за продажба на дребно с нето тегло 22 000 кг. с код по Т. [ЕГН]. Декларираната обща фактурна стойност е 5 060 евро, с произход Турция и режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление". Към ЕАД са приложени фактура № 923707-А/ 06.12.2010 г. на стойност 5 060 евро и левова равностойност от 9896,50 лв. Изпращач на стоките е "ABC DETERDJAN SANAYI VE TICARET A.S", [населено място]. По информация на турската митническа администрация за оформяне на износа на тези стоки са представени фактура с № 923707/06.12.2010 г. и ЕАД с № 10330900ЕХ016798/08.12.2010 г., според които общата фактурна стойност на стоката, оформена за износ е 14 366 щатски долара. Представена е като писмено доказателство по делото и е приета декларация, издадена от "ABC DETERDJAN SANAYI VE TICARET A.S", [населено място], удостоверяваща, че стойността на издадената фактура № 923707-А/ 06.12.2010 г. на стойност 5 060 евро е изплатена изцяло от жалбоподателя, за което му е издадена и квитанция, удостоверяваща плащането. След съпоставяне на документите, представени от [фирма] и турската митническа администрация, началникът на Митница П. е определил митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 29 и чл. 32, § 1, б. "д" от МКО, като е приел, че договорната стойност е в по-висок размер /според износната ЕАД с № 10330900ЕХ016798/08.12.2010 г. и фактурата във варианта представен с нея/. Определени са дължими държавни вземания в размер на 4168,44 лв., и е определено [фирма] да доплати 2 189.14 лв. ДДС ведно със законната лихва. Според съда износната ЕАД с № 10330900ЕХ016798/08.12.2010 г. и фактурата във варианта представен с нея не са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната. Наред с това съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, както е прието в решението на митническия орган. Тези си изводи административният съд е мотивирал със събраните по делото доказателства - представената издадената от "ABC DETERDJAN SANAYI VE TICARET A.S", [населено място] фактура № 923707-А/ 06.12.2010 г. на стойност 5 060 евро, както и декларацията за плащане именно на тази фактурирана стойност, посочена във вносната ЕАД № 10BG003000H00198370/20101214 от 14.12.2010 г., и договор от 10.04.2010 г. между "ABC DETERDJAN SANAYI VE TICARET A.S", [населено място] и [фирма]. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а те не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован извода, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 5 060 евро. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № 9318/2011, Решение № 5857/25.04.2012 г., по адм. д. № 9317/2011 г. и др. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, такова не следва да се присъжда, тъй като не са представени доказателства за направени разноски. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение