Решение № 10185 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2014 г.

Решение № 10185 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Михайлова Константинова против решение № 778 от 30.07.2014 г. по адм. дело № 371/2014 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЛС-01-307/27.02.2014 г. на кмета на община Самоков, с която, на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е необоснован, постановен е в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Самоков оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд София-област да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината назначава и освобождава от длъжност служителите в общинската администрация и налага дисциплинарни наказания) и в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които са допуснати, както и доказателствата, които ги установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Законосъобразно е преценено, че е спазена и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Константинова е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган с покана от 31.01.2014 г. и депозирани със заявление, изпратено по пощата на 13.02.2014 г., видно от пощенското клеймо). Спазена е и процедурата по изслушване на служителката. С поканата за представяне на писмени обяснения служителката е поканена и за изслушване на 13.02.2014 г. в 10.00 часа. На същата дата Константинова е изпратила писмените си обяснения, но не е посочила, че е възпрепятствана да се яви за изслушване поради заболяване или друга причина. Ето защо обстоятелството, че същата не се е явила на посочената в поканата дата и час за изслушване, в случая не обоснова неизпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаването, а напротив - дава основание да се приеме, че изслушването не е проведено по вина на служителя, тъй като независимо дали е разполагала с болничен лист на посочената дата, Константинова е била наясно с промяната в здравословното си състояние, което с оглед данните от болничния лист очевидно се е влошило още на 12.02.2014 г. Поради това като достига до заключение, че процедурата по налагане на наказание е спазена, съставът на Административен съд София-област постановява решение, което в тази част кореспондира със закона. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че дисциплинарното производството е проведено в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, а процедурата пред дисциплинарния съвет е съобразена с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело, по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Константинова. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на кмета на община Самоков е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, след като са установени осъществени от страна на Константинова, която до уволнението заема длъжността "секретар на община", дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, описани в заповедта. Установено, че в изпълнение на съдебно решение № 16541/11.12.2013 г. по адм. дело № 2500/2013 г. на Върховния административен съд, с което предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката е отменена, Константинова е възстановена на предишната работа, считано от 27.12.2013 г. - издадена е заповед в този смисъл, определено й е възнаграждение, както и работно място и същата е включена в поименното разписание на длъжностите от същата дата. В подкрепа на извода за възстановяване на служителката и за фактическото й допускане да изпълнява задълженията си са и представените от Константинова в общинската администрация два броя болнични листове, установяващи временната й неработоспособност за времето от 6.01.2014 г. до 19.01.2014 г. Въпреки това през периода 20.01.2014 г. - 31.01.2014 г. служителката не се явява на работа и не изпълнява служебните си задължения общината без да посочи уважителни причини за това. При тези данни правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Характерът и тежестта на нарушението - неявяване на работа без уважителни причини повече от десет дни, са самостоятелно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По тези съображения не се налага обсъждане на второто, описано в заповедта дисциплинарно нарушение от настоящата инстанция, а изводите на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, следва да бъдат споделени, като направени при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Възражението, че нарушение не е извършено, тъй като служителката фактически не е възстановена на длъжността, е неоснователно. Обстоятелството, че след 27.12.2013 г. Константинова е следвало да се явява на работа и да изпълнява служебните си задължения се признава и от самата нея с представените в общинската администрация 2 бр. болнични листове, установяващи временната й неработоспособност за периода 6.01.2014 г. - 19.01.2014 г. Представените през периода 27.12.2013 г. - 3.01.2014 г. заявления от служителката за това, че не е допусната да изпълнява длъжността си не обосновават различен извод. По същността си това са твърдения на страната, които се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства, включително от поведението от Константинова, която в противоречие с изложеното в заявленията, уведомява органа по назначаването за невъзможността си известно време да изпълнява служебните си задължения поради заболяване. Решението на Административен съд София-област е постановено в съответствие с представените доказателства. Изводът на съдебния състав за спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл се подкрепя от представените по делото покана за изслушване и представяне на обяснения, както и от обстоятелството, че в депозираните пред органа в срок обяснения служителката не е съобщила, че здравословното й състояние не позволява явяването й за изслушване. Възстановяването на служителката на предишната длъжност в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение се установява от представените писмени доказателства като заповед в този смисъл, поименно длъжностно разписание, докладни, заповед за заместване, разпореждане № 1/2014 г. на председателя на пето отделение на ВАС, влязло в сила, с което е прието, че не са налице основания за санкциониране на кмета на община Самоков за неизпълнение на съдебното решение за възстановяване на служителката, както и от 2 бр. болнични листове, представени в общинската администрация от Константинова. В подкрепа на заключението, че възстановяването фактически е извършено, са и събраните по делото гласни доказателства. Отсъствието на служителката от работа през периода 20.01.2014 г. - 31.01.2014 г. без уважителни причини не се оспорва и както се посочи по-горе самостоятелно мотивира извода на съдебния състав за наличието на основания за санкциониране на служителката с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Поведението на Константинова, насочено към дискредитиране на институцията и създаване на убеждение за неспазване на правовия ред от страна на орган на изпълнителната власт в общината, се установява от събраните по делото гласни доказателства, които не се опровергават от останалия доказателствен материал и формират заключението, че действията на служителката се в нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Оспореното решение на Административен съд София-област е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е предоставена възможност и са дадени указания да представят доказателства в подкрепа на своите тези. Решението на съдебния състав е постановено след съвкупна преценка на всички събрани доказателства (чл. 171 от АПК). Ангажираните в производството пред административния орган и представените пред съда писмени и гласни доказателства, установяват допуснатите от Константинова дисциплинарни нарушения. В съответствие с молбата на жалбоподателката от 28.05.2014 г. съдът открива производство по оспорване на представените от ответника писмени доказателства относно възстановяването на служителката (протокол от съдебно заседание на 29.05.2014 г.). Това производство обаче не е преведено успешно и от страна на Константинова не са ангажирани доказателства, които да опровергават истинността на представените заповеди и поименно длъжностно разписание. Поради това доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на направените доказателствени искания и едностранчиво интерпретиране на доказателствата, не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство жалбоподателката следва да заплати на община Самоков сумата 1000.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,