Решение № 1381 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6100/2007 г.

Решение № 1381 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6100/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение на Софийски градски съд от 31.05.2007 г. по гр. д. № 168/2006 г. са уважени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС както следва: З. Г. Ц. от гр. С. е осъдена да предаде фактическата власт върху 1/3 ид. част от дворното място, съставляващо парцел **** Х-224, кв. 183 по плана на м. "Г", гр. С., ул. ". № 10, ведно със застроената в него вилна сграда, без таванския и етаж на И. И. К. от гр. С., Г. И. С. от гр. С. и Ч. А. Д. от гр. В.. Н. М. от гр. Д. е осъден да предаде на И. И. К., Г. И. С. и Ч. А. Д. фактическата власт върху 1/3 ид. част от имот, бивша нива с площ от 4,340 дка, съставляваща имот с пл. № 393 от кв. 13 по плана на м. "Г", кв. Бояна, гр. С., като по отношение на същия имот предявения иск срещу З. Г. Ц. е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М. Н. М. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал правните си изводи в нарушение на чл. 9а ЗН, чл. 90 ЗН и чл. 91а вр. с чл. 1 ЗН, тъй като преценката за право на собственост върху процесните имоти е извършена спрямо наследниците на М. П., при възникнало право на наследяване само за наследниците на осъдения И. П. Изложени са и оплаквания за необоснованост на изводите за кръга на наследници, имащи право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на земеделски земи, конфискувани от наследодателя И. Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила и от З. Г. Ц. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушено право на участие на страна в производството по делото пред първоинстанционния съд; че за съдебно заседание на 03.11.2003 г., в което е даден ход на делото, ответницата не е била редовно призована, след което по отношение на нея незаконосъобразно е приложен чл. 52, ал. 2 ГПК (отм.); че в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК, въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание на 03.05.2007 г., въпреки наличие на предпоставки по чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.). Изложени са оплаквания и за неправилно приложение на чл. 26 ЗН и чл. 27 ЗН от 1889 г., съгласно които наследството се пада на най-близкия по степен роднина, който изключва по-далечните по степен. Решението на Софийски градски съд е обжалвано и от И. И. К., Г. И. С. и Ч. А. Д. Поддържа се, че квотите на страните в съсобствеността са определи с влязло в сила решение по гр.д. № 4172/2002 г. на Софийски районен съд, което не е съобразено при постановяване на обжалваното решение. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от Е. Х. А. от гр. Д. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Изложени са оплаквания за неправилно приложените на разпоредбите на ЗН от 1898 г., както и на действащия ЗН относно кръга на законните наследници, съгласно които по-близкия по степен роднина изключва по-далечните по степен. Касационните жалби са постъпили своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че с нотариален акт от 1937 г., И. В. П. е закупил дворно място от 1046 кв. м. в гр. С., с. Б., съставляващо парцел **** от кв. 183 Б по плана на селото, в което е била застроена вилна сграда - имот идентичен с парцел **** Х-224, кв.183 по плана на м. "Г", гр. С., ул. ". № 10, а през 1941 г. е придобил правото на собственост и върху нива с площ от 4385 кв. м. в землището на гр. С., м. "Д". И. В. П. е починал на 29.10.1944 г. и е оставил единствен наследник своята майка М. С присъда от 01.02.1945 г. на Н. съд, И. П. е бил признат за виновен в престъпления по Наредбата закон за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война и в полза на държавното съкровище са били присъдени всички негови имоти, към този момент придобити по наследство от неговата майка М. М. П. е починала през 1947 г. и е оставила наследници низходящи на починали преди нея братя и сестри, а именно: ответницата З. Г. Ц. - дъщеря на Г. Ф., починал през 1922 г. брат на М. П.; ищецът И внук на починала преди М. П. нейна сестра Е ищците Г. И. С. и Ч. А. Д.- внуци на починал преди М. Ф. неин брат А. С решение № 172 от 26.08.1996 г. на Върховния съд на Република България, присъдата на Н. съд от 1945 г. е била отменена и производството прекратено. Със заповед от 18.06.1997 г. на О. управител на О. София е било наредено да се деактува и върне на наследниците на И. В. П. дворното място с площ от 1046 кв. м. в гр. С., ул. "., ведно с построената в него сграда, а с решение на П. комисия "В" е било възстановено правото на собственост на наследници на И. П. и М. П. върху нива от 4340 кв. м. в София, кв. Бояна, м. "Г". На 27.10.1998 г. ответницата З. Г. Ц. е била призната за собственик на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, от който с нотариален акт от 21.01.1999 г. е продала на ответника М. Н. М. 3840/4340 ид. части, а на ответника Е/4340 ид. части от имота. С нотариален акт от 27.11.1998 г. З. Г. Ц. е продала на Е. Х. А. и дворното място на ул. "., София, ведно със застроената в него вилна сграда, запазвайки си правото на ползване върху първия етаж, две от мазетата в сутерена, едно помещение в таванския етаж и 1/2 ид. част от дворното място. При така установените факти, въззивният съд е приел, че имуществото на осъдения И. В. П., по силата на изричната норма на чл. 4, ал. 3 от Наредбата закон за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война е било отнето от наследника му - неговата майка М; че тълкуването на чл. 151 ЗИН с оглед правилата на отменената Наредба закон дава основание да се приеме, че в случаите на отмяна на присъда, постановена при условията на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, конфискуваното имущество се връща не на посмъртно осъдения, а на лицата, от които е иззето - негови наследници, които са били собственици на това имущество преди конфискацията. При така формираните изводи, съдът е приел, че с отмяната на присъдата от 1945 г., конфискуваното с нея имущество се е върнало в патримониума на М. П., предвид което след деактуването на дворното място в гр. С., ул. "." и застроената в него вилна сграда, имуществото е преминало в патримониума на наследниците и - ищците И. И. К., Г. И. С. и Ч. А. Д. и ответницата З. Г. Ц. Приел е, че правото на собственост върху земеделската земя, възстановено при условията на чл. 10 ЗСПЗЗ е в полза на наследниците на лицето, от което имотът е отнет при обобществяването му, поради което имотът е възстановен в полза на наследниците на М. П. Съдът е приел, че при условията на чл. 26 от ЗН (отм.), към момента на откриване на наследството на М. П. през 1947 г., тримата ищци са придобили общо 1/3 ид.част от наследството и, а ответницата З. Г. Ц. е придобила 1/3 ид. част при условията на чл. 26, ал. 1, пр. II-ро ЗН (отм.). Предвид доказателствата, че ответницата З е извършила разпоредителни действия с процесните имоти, отчуждавайки ид. части надхвърлящи дела и в съсобствеността и доказателствата за осъществявана фактическа власт върху дворното място и застроената в него вилна сграда от ответницата Ц, а върху земеделската земя от ответника М. Н. М., съдът е уважил предявените ревандикационни претенции, осъждайки З. Г. Ц. да предаде на основание чл. 108 ЗС фактическата власт върху 1/3 ид. част от вилна сграда, без таванския и етаж, ведно с 1/3 ид. част от дворното място на ищците И. И. К., Г. И. С. и Ч. А. Д., а М. Н. М. - да им предаде фактическата власт върху 1/3 ид. част от имота, бивша нива с площ от 4,340 дка в м. "Г", кв. Бояна, гр. С.. В. съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на необжалвалия другар Е. Х. А. при условията на чл. 219, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Решението е неправилно. Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Призовката за съдебно заседание за 02.06.2003 г. до ответницата З е връчена редовно при условията на 46, ал. 2 ГПК (отм.), след което и на основание чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) страната е следвало да следи сама развитието на производството. Независимо от изложеното, дори и при допуснато процесуално нарушение по призоваването в първоинстанционното производство, ответницата З. Г. Ц. е разполагала с възможността да извърши пропуснатите процесуални действия в хода на въззивното производство, инициирано по подадена от нея въззивна жалба, в която не са въведени оплаквания за нарушено право на участие в производството по делото. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на правото на страната да упражни процесуалните си права в съдебно заседание, проведено на 03.05.2007 г. Съдът е дал ход на делото след законосъобразния извод за липса на предпоставки по чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) за отлагането му - представеният болничен лист, издаден на 02.05.2007 г., удостоверяващ заболяване на процесуалния представител на въззивника З. Г. не съдържа отбелязване, че заболяването на лицето препятства явяването му пред съда, поради което, в съответствие с приложимата към момента норма на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността, съдът е дал ход на делото при наличие на процесуалните предпоставки за това, без да е допуснато ограничение на правото на страната за участие в съдебния процес. Правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод по тълкуването и приложението на 151 ЗИН вр. с чл. 4, ал. 3 НЗНС. Към момента на постановяването на конфискация на имуществото на И. В. П. с присъда на Н. съд от 01.02.1945 г., имуществото е било преминало по наследяване и е било иззето от неговата майка М, поради което с отмяната на присъдата през 1996 г. имуществото се е върнало в нейния патримониум. Правилен, в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗН от 17.12.1889 г. (отм.) и чл. 10, ал. 2 ЗН е и изводът, че наследници на М. В. П., починала през 1947 г., са децата и внуците на починалите преди нея братя и сестри - ищците Г. И. С. и Ч. А. Д., внуци на починалия през 1922 г. преди наследодателката неин брат А; ищецът И. И. К. - внук на Е. П. Ф., починала през 1928 г. сестра на наследодателката М ответницата З. Г. Ц. - дъщеря на Г. П. Ф., брат на наследодателката М, починал през 1944 г. Както правилно е прието във въззивното решение, доводът за наследяване на ответницата З при условията на чл. 27 ЗН (отм.) е неоснователен, тъй като общата на страните наследодателка М е оставила низходящи на починали преди нея братя и сестри. Наследяване от ответницата З при условията на чл. 27 ЗН (отм.) е изключено дори и при хипотеза на връщане на конфискуваното имущество на наследниците на осъдения И. В., тъй като към момента на откриване на наследството, умрелият е оставил за наследник свой възходящ - общата на страните наследодателка М. Н. е и нормата на чл. 8, ал. 1, изр. II-ро ЗН (ДВ, бр. 22 от 1949 г. в сила от 29.04.1949 г. ред. ДВ, бр. 60 от 1992 г.), тъй като към момента на откриване на наследството през 1947 г., починалата М. П. е оставила наследници низходящи на свои братя и сестри. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати нарушения на чл. 9а ЗН, касаещ наследяване на последващ съпруг; на чл. 90а ЗН, уреждащ наследяването по завещание и на чл. 91а вр. с чл. 1 от ЗН, относим към хипотеза на отказ от наследство, извършен след одържавяване и преди възстановяване на имуществото. Действително, процесното имущество има характер на "новооткрито наследство", тъй като правото на наследяване е възникнало по отношение на имоти, които не са били в патримониума на наследодателката към момента на откриване на наследството. Със създадената от закона фикция "новооткрито наследство" се уреждат законодателно правилата за наследяване на възстановени имоти, без обаче да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците (в този смисъл и т. 2 от ТР № 1 от 4.11.1998 г. по гр. д. № 1 от 1998 г. ОСГК ВКС). Основателни по същество са касационните оплаквания, изложени в жалбата, подадена от И. И. К., Г. И. С. и Ч. А. Д. досежно определените им дялове в съсобствените наследствени имоти. Обстоятелството, че по отношение на процесните имоти е допусната съдебна делба е без правно значение при липса на доказателства за влязло в сила съдебно решение. Независимо от това, видно от представеното копие от решение на Софийски градски съд от 8.05.2003 г. по гр. д. № 4172/2002 г., делбата е извършена без участието на ответниците по ревандикационния иск Е. Х. А. и М. Н. М., които са придобили собственически права преди постановяване на решението, поради което им е непротивопоставима. Касационните оплаквания са основателни поради неправилно приложение на чл. 10, ал. 3 ЗН при определяне наследствените права на страните. Както към момента на откриване на наследството (чл. 26, ал. 1 ЗН отм.), така и към момента на възстановяване на собствеността (чл. 10, ал. 3 ЗН ), наследяването на низходящи по заместване на починали преди наследодателя негови братя и сестри става по коляно. Общата на страните наследодателка М е оставила наследници низходящи на свои братя и сестри по три колена - З. Г. Ц. като наследник по коляно от брат на наследодателката Г; И. И. К. като наследник по коляно от сестра на наследодателката Е. И. С. и Ч. А. Д. - наследници по коляно от брат на наследодателката А или дяловете по коляно в размер на по 1/3 ид. част се наследяват както следва: 1/3 ид. част за З. Г. Ц.; 1/3 ид. част за И. И. К. и 1/3 ид. част общо за наследниците Г. И. С. и Ч. А. Д. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че ответницата З. Г. Ц. се е разпоредила с права над притежавания размер е правилен. Извършените сделки от З. Ц. по нот. акт от 21.01.1999 г., с който е продала на ответника М. Н. М. 3840/4340 ид. части, а на ответника Е/4340 ид. части от възстановените земеделски земи и по нотариален акт от 27.11.1998 г., с който е продала на Е. Х. цялото дворното място на ул. ".", София, ведно със застроената в него вилна сграда са недействителни спрямо ищците над размер на 1/3 ид. част от прехвърлените имоти, в която част предявените установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), имплицитна част от ревандикационната претенция по чл. 108 ЗС, са основателни. В нарушение на материалния закон обаче е изводът за основателност на предявените ревандикационни претенции спрямо съсобствените между страните по делото имоти. Притежателят на идеални части от имота може да го ревандикира от всеки несобственик, но искът за ревандикация срещу друг съсобственик е неоснователен в осъдителната част. Всеки съсобственик има право да ползва общата вещ, а в хипотеза на препятстване ползването от останалите съсобственици те могат да претендират разпределение на ползването и обезщетение за ползите, от които са лишени. Предявеният иск за ревандикация срещу ответниците М. Н. М. и Е. Х. А., съсобственици на процесните имоти до размер на валидно прехвърлените им ид. части е неоснователен, поради което решението следва да бъде отменено в осъдителната му част и предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането им да предадат на ищците 1/3 ид. част от имотите отхвърлени като неоснователни. Решението следва да бъде отменено и в частта му, с която ответницата З е осъдена да предаде фактическата власт върху 1/3 ид. част от вилната сграда и дворното място в кв. Банкя, тъй като го владее на годно правно основание - запазеното право на ползване върху прехвърлената 1/3 ид. част от същия имот. Като законен ползвател на ид. част от имота, тя разполага с правата на собственика по чл. 31, ал. 1 ЗС, а в случай, че ползва целия имот, съсобствениците разполагат с правата по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС. Обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 206, ал. 1 ГПК (отм.) и по отношение на констатацията за влизане в сила на първоинстанционното решение по отношение на необжалвалия другар на жалбоподателя - ответника Е. Х. А. Приемайки, че процесните имоти съставляват наследство от М. П., съдът е установил общи за другарите факти, поради което висящността на спора не е прекратена и по отношение на необжалвания другар. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение