Решение № 15328 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2016 г.

Решение № 15328 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от С. И. П. в качеството й на директор на дирекция на природен парк "Витоша" със седалище гр. С., против чл. 7, ал. 5 от Устройствения правилник на дирекция на природен парк "Витоша", издаден от директора на Изпълнителна агенция по горите (обн., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., в сила от 10.02.2012 г., изм., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., бр. 77 от 16.09.2014 г., в сила от 16.09.2014 г.; изм. с Решение № 12997 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр. 7 от 26.01.2016 г.; доп., бр. 22 от 22.03.3016 г., в сила от 22.03.2016 г., изм., бр. 37 от 17.05.2016 г., в сила от 17.05.2016 г., доп., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.). Излага доводи, че изменението на Устройствения правилник на дирекция на природен парк "Витоша", издаден от директора на Изпълнителна агенция по горите в обжалваната му част е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага, че не са изложени мотиви, от които да става ясно кое налага ограничаване кръгът на специалностите, които имат право да заемат длъжността "директор на дирекция Природен парк "Витоша" и причините, поради които определени специалности са предпочетени пред други. Според жалбоподателя тази разпоредба е дискриминационна по отношение на притежаваната от нея специалност "ландшафтен архитект", която е изключена от приложното поле на обжалваната разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Устройствения правилник. Иска да се отмени оспорваната разпоредба. С определение от 12.10.2016 г. по адм. д. № 11146/2016 г. на Върховния административен съд, жалбата на С. И. П. е допусната до разглеждане в оспорената част, като съдът се е произнесъл по нейната допустимост с оглед установената активна процесуална легитимация. Разпоредено е оспорването на акта да се съобщи чрез обявление в "Д. вестник". На основание чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 4 от АПК, с определение № 10738 от 13.10.2016 г., Върховния административен съд е оставил без уважение искането на С. И. П. за спиране на изпълнението на чл. 7, ал. 5 от Устройствения правилник на дирекция Природен парк Витоша" /Устройствения правилник, Правилника/, което определение е влязло в сила. Жалбоподателят - С. И. П. - редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответната страна - директорът на Изпълнителната агенция по горите, представляван от А. В. - началник на отдел "Нормативни дейности и човешки ресурси", с юридическо образование и правоспособност, оспорва жалбата. Излага съображения за неоснователността на жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на оспорването предвид разпоредбите на чл. 185, чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК и неоснователност на жалбата. Според прокурора оспорената разпоредба, създадена с изменението на Устройствения правилник на дирекция "Природен парк Витоша" е идентична по съдържание с редакцията на чл. 7, ал. 4 от Правилника, която е била отменена с решение № 12997/02.12.2015 г. / по адм. Д . № 13261/2014 г. на Върховния административен съд с оглед на допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК., чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Изразеното становище е, че с мотивите при приемането на оспорваната част на Правилника отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 1-5 от ЗНА, като са съобразени с мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд. Счита, че оспорваната разпоредба е в съответствие с относимите законови разпоредби на Закона за горите и с неговите цели, а именно за ефективно осъществяване на правомощията и изпълнение на задълженията от заемащия длъжността "директор" на Дирекция "Природен парк Витоша". По тези съображения предлага оспорването да бъде отхвърлено, като жалбата да се остави без уважение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като разгледа жалбата, за да се произнесе по същество, приема за установено следното: С жалбата е оспорена разпоредбата на чл. 7, ал. 5 на Устройствен правилник на дирекция природен парк "Витоша", която регламентира изискванията за заемане на длъжността "директор" на дирекция на Природен парк "Витоша", които са - лицето да е с висше лесовъдско образование по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за горите или с висше образование по специалност "Екология и опазване на околната среда" с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование. Оспореният текст от посочения правилник, който е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 2 от АПК, тъй като е издаден съгл. § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Устройствения правилник на дирекция Природен парк "Витоша" е посочено, че той се приема на основание чл. 161 от Закона за горите (ЗГ) и във връзка с чл. 52, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). От своя страна в чл. 161 от ЗГ е посочено, че функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствени правилници. Те се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията и се обнародват в "Д. вестник". В разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗЗТ е посочено, че Изпълнителната агенция по горите създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управление на природните паркове. Правилникът съдържа административноправни норми, които регламентират функциите, дейността и организацията на работа на дирекция на Природен парк "Витоша" (ДПП) като специализирано териториално звено на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), създадена със заповед на изпълнителния директор на ИАГ на основание чл. 159 от Закона за горите. Дирекцията е създадена за изпълнение на заповедта за обявяване и плана за управление на Природен парк "Витоша", защитена зона по Директива на ЕС за опазване на дивите птици - BG0000113 "Витоша" (Заповед № РД-763 от 28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите) и защитена зона по Директива за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000113 "Витоша" (РМС № 122 от 2 март 2007 г.), където защитените зони се припокриват с територията на парка. Следователно Устройственият правилник на дирекция на Природен парк "Витоша" е утвърден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 161 от Закона за горите и в предписаната от закона форма. Следва да се уточни, че в редакцията на чл. 7 на Правилника, изм. ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г. е отменена разпоредбата на ал. 4 от същата разпоредба с решение № 12997 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13261/2014 г., която е напълно идентична с оспорваната в настоящото производство разпоредба на чл. 7, ал. 5 от правилника. Тук изрично следва да се посочи, че отменената разпоредба е отменена с цитираното съдебно решение поради допуснатото нарушение от компетентния орган нарушение на процедурните изисквания, установени в разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове. В жалбата се твърдят, а и съдът в първоинстанционното не е обвързан да се произнесе единствено по наведените доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен административен акт, като извърши дължимата служебна проверка не откри допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че в производството по приемане на оспорения нормативен административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При приемане на обжалвания Устройствен правилник на дирекция Природен парк "Витоша" са спазени разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА (в относимата й редакция ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.) във връзка с чл. 80 от АПК. В производството по издаване на акта преди внасянето на проект на нормативен акт за одобряване от компетентния орган (изпълнителния директор на ИАГ) съставителят на проекта е публикувал на интернет страницата на компетентния орган, съответно доклада, заедно с проекта на акта, по които заинтересованите лица да предоставят предложения и становища по проекта. Видно от представените с административната преписка документи и становището на ответника, проекта на правилника е бил публикуван на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите, като към него са публикувани мотиви и доклад на съставителя. От приложеното извлечение на приложените по делото мотиви на проекта на правилника, същият съдържа: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Оттук следва, че административният орган е спазил административнопроизводствения ред по издаването му, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради твърдяно противоречие с нормата на чл. 160, ал. 3 от Закона за горите. Съгласно цитираната разпоредба в редакция ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г., директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, със специалност съгласно устройствения правилник на звеното, с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование. В оспорената разпоредба от устройствения правилник са посочени специалностите, които са включени в понятието "висше лесовъдско образование" по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за горите, и изрично посочената специалност "Екология и опазване на околната среда", които общо определят едно от задължителните изисквания за заемане на длъжността "директор" на специализираното звено, каквото е дирекцията на Природен парк "Витоша". В разпоредбата на чл. 160, ал. 3 във връзка с чл. 161 от Закона за горите, която овластява изпълнителния директор на ИАГ да издаде нормативния акт - Устройствения правилник на дирекция на Природен парк "Витоша", е посочена изрично част от законовата материя, която следва да бъде предмет на подзаконова регламентация, и това са изискванията за заемане на длъжността "директор" на дирекцията, като за определянето на специалността законът препраща към Устройствения правилник. Следователно правната уредба на изискванията за заемане на длъжността директор на специализираното звено, включително чрез лимитативното изброяване на специалностите и техните характеристики в Устройствения правилник, кореспондира на законовата норма, включително и в частта относно изискването те да съответстват на предмета на дейност на специализираното звено, тоест на специфичните, функционалните характеристики на дирекцията с цел осигуряване на ефективното й функциониране (чл. 160, ал. 3 от ЗГ). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник дирекцията подпомага изпълнителния директор на ИАГ при провеждане на държавната политика в областта на опазването, устойчивото използване и възстановяване на горите, биологичното и ландшафтното разнообразие, както и при прилагането на политиката на Европейската общност и поетите международни ангажименти в тази насока в териториалния й обхват на дейност. По изложените съображения твърдението за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Устройствения правилник на Природен парк "Витоша" поради противоречието й с материалния закон е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение