Решение № 13098 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 849/2014 г.

Решение № 13098 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 849/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "ИЗИ ШОП" ЕАД гр. София, подадена чрез адв. Абрашев, против решение № 7205 от 20.11.2013 г., постановено по адм. дело № 7770 по описа на Административен съд София-град /АССГ/ за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2101113301/24.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1604/04.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява възмездност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и ревизионния акт и да бъдат присъдени лихви за забава върху сумите по процесните фактури, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановено ДДС-то. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и в писмени бележки по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител юрск. Испиридонова, в писмени бележки излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен и съответен на закона извода на първоинстанционния съд, че няма изпълнение на договора за цесия от 27.03.2011 г. Споделя извода на съда, че липсата на осчетоводяване на процесния договор е основание да се счита, че същият не е бил сключван и че процесните фактури не отразяват погасяване на прехвърлено с цесията вземане. Счита, че правилно е приложен чл. 70, ал. 5 от ЗДДС , че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2101113301/24.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1604/04.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 0000000097/01.04.2011 г. и 0000000098/15.04.2011 г., издадени от "Ваканционно селище "Веселие" АД, за данъчен период м. 04.2011 г. в размер на 358683,29 лева и е определен ДДС за довнасяне в размер на 10478,30 лева и са начислени лихви за данъчен период м. 06.2011 г. в размер на 667,86 лева За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на договора за цесия от 27.03.2011 г., поради което и прехвърлянето на имотите, за което са издадени процесните фактури е безвъзмездно. Изложил е, че съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане са само възмездно осъществените доставки, поради което данъкът по спорните фактури е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и не е налице за жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 0000000097/01.04.2011 г. и 0000000098/15.04.2011 г., издадени от "Ваканционно селище "Веселие" АД. Относно начислените лихви за данъчен период м. 06.11.2011 г. в размер на 667,86 лева съдът е приел, че лицето е декларирало за периода данък за внасяне в размер на 10903,97 лева. Към тази сума е приспадната сумата от 425,67 лева от данъчен период м. 05.2011 г., която е определена като данък за възстановяване. Към датата на издаване на ревизионния акт разликата между дължимата сума за довнасяне за м. 06.2011 г. и дължимата сума за възстановяване за м. 05.2011 г. не е била внесена, поради което намира, че лихва в размер на 667,86 лева е правилно определена от приходните органи. Изводите на съда са незаконосъобразни и необосновани с оглед безспорно установените факти и обстоятелства по делото, събраните писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност и не е преценил правилно тяхната доказателствена стойност. Като е допуснал тези нарушения съдът, въпреки правилно установената фактическа обстановка, е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора в настоящия случай се концентрира върху реалността на договор за цесия, с оглед на който се преценява дали доставката по процесните фактури е възмездна или безвъзмездна и дали подлежи на облагане с данък добавена стойност, съответно дължи ли се приспадане на данъчен кредит в полза на ревизираното лице. Безспорно е по делото от фактическа страна, че договорът за цесия от 27.03.2011 г. е сключен между "Хексагон Холдинг & Файненс" Инк. - цедент и ревизираното лице - цесионер. Безспорно е и че цедентът е притежавал процесното вземане по договор за кредит от 24.06.2009 г., сключен между него и "Ваканционно селище "Веселие" АД. По делото е представено уведомление от 30.03.2011 г., с което цедентът е уведомил длъжникът, че част от дължимото вземане е прехвърлено на ревизираното лице. С оглед на безспорната и установена по делото фактическа обстановка, възприета от първоинстанционния съд и приходните органи, незаконосъобразно и неоснователно е изложеното в първоинстанционното решение, че за да е налице реален договор за цесия, освен самия договор е необходимо и счетоводно отразяване на тази операция да бъде извършена и при трите лица. Съгласно чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД, цитирани както в ревизионния акт, така и в обжалваното решение, подобно изискване на закона за валидност на договора не е поставено. Договорът за цесия е консенсуален договор, което означава, че с постигане на съгласие между страните вещноправното действие на прехвърлянето на вземането е постигнато. Това дали същото е осчетоводено правилно или не в счетоводството на страните по договора и в това на длъжника по вземането не влияе по никакъв начин като на реалността, така и на валидността на сделката. На реалността и валидността на сделката не влияе и фактът дали е съобщено на длъжника, че кредиторът му е променен или не. Единствената последица от липсата на уведомяване е, че ако длъжникът плати на цедента, то това плащане се счита за редовно и погасява вземането. Неотносимо към спора за наличието или липса на право на приспадане на данъчен кредит е решението на арбитражния съд при БТПП от 04.07.2011 г. То се отнася към факта дали "Ваканционно селище "Веселие" АД (доставчика по процесните фактури) дължи суми по договор за кредит, сключен с "Хексагон Холдинг & Файненс" Инк. По делото не е спорно, че "Хексагон Холдинг & Файненс" Инк. е имал вземане от "Ваканционно селище "Веселие" АД, поради което и събирането на това доказателство не е било необходимо. Мотивите изложени в ревизионния акт и първоинстанционното решение са, че вземането не е прехвърлено, а не че не е съществувало. Неправилно е позоваването на приходните органи и Административен съд София-град на мотивите на арбитражното решение в подкрепа на изводите си. Ноторно известен факт е, че мотивите на решенията както на държавните съдилища, така и на арбитражните съдилища, имат сила на присъдено нещо само по отношение на страните по спора, но не и по отношение на трети лица. Сила на присъдено нещо спрямо всички има само диспозитивът на влязлото в сила решение. В конкретния случай ревизираното лице се явява трето лице по отношение на спора, разглеждан пред арбитражния съд. От друга страна констатациите на арбитражния съд са направени с оглед представените пред него доказателства, а в хода на ревизията са представени допълнителни доказателства, чиято доказателствена сила е игнорирана както от приходните органи, така и от административния съд. От гореизложеното е видно, че административният съд безкритично е възприел изводите на приходните органи. Не е съобразил представените по делото договор за кредит, договор за поръчка и анекс към него, договор за цесия, уведомление за сключен договор за цесия до длъжника, нотариалните актове, във връзка, с които са издадени процесните фактури. Не е обсъдил съдебно счетоводната експертиза, приета по делото и неоспорена от страните. По този начин е постановил едно неправилно решение, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Обратно на приетото от АССГ, касационният съд намира, че по делото е установено от ревизираното лице, че същото е придобило вземане от своя цедент и е получило във връзка с това вземане даване вместо изпълнение от длъжника, обективирано в представените нотариални актове, вписани в Агенция по вписванията. Със сключване на консенсуалната сделка за цесия вземането е било прехвърлено без да се изискват други действия от страна на ревизираното лице. Неспазването на закона за счетоводството не опровергава тези изводи. С придобиването на недвижимите имоти от доставчика "Ваканционно селище "Веселие" АД същият е извършил облагаема доставка, за която правилно е начислил ДДС. За да упражни правото си на данъчен кредит ревизираното лице следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По делото са представени фактури № № 0000000097/01.04.2011 г. и 0000000098/15.04.2011 г., издадени от "Ваканционно селище "Веселие" АД, които отговарят на това изискване. По делото не се спори за реалността на доставката, която е видна от представените по делото нотариални актове, вписани в Агенция по вписванията. Ревизираното лице е установило по делото, че доставката е възмездна с оглед договора за цесия. С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на производство са доказани от страна на ревизираното лице предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, а от страна на приходната администрация не са представени обективни данни, въз основа на които да е установено, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. Предвид неправилното отказване на данъчен кредит за периода м. 04.2011 г. и факта, че не са констатирани основания за корекция на извършените и получени доставки за периодите м. 05 и м. 06.2011 г. настоящата съдебна инстанция намира, че сумата от 10478,30 лева е следвало да бъде приспадната от приходните органи, поради което и неправилно е начислена лихвата в размер на 667,86 лева за периода м. 06.2011 г. По изложените съображения и предвид установената възмездност на сделките, се приема, че данъкът върху добавената стойност е правилно начислен и са налице условията, предвидени от закона за приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до обратния извод административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. По отношение на искането на "ИЗИ ШОП" ЕАД за заплащане на законна лихва върху сумите по процесните фактури, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановено ДДС-то по същите, а именно 13.08.2011 г. на основание чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 92, ал. 10 от ЗДДС до датата на окончателното им заплащане в първоинстанционното решения няма произнасяне. С оглед на това жалбоподателят е следвало да иска допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК във връзка с § 2 от ПЗР на ДОПК. Такова искане не е направено, поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като същият може да иска законната лихва по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. В полза на касатора и жалбоподател пред АССГ следва да се присъдят направените разноски пред двете инстанции в размер на 74595 лв. за държавни такси, възнаграждение за експертизи и адвокатски хонорар. На ответната страна не се дължат разноски с оглед изхода на спора и фактът, че такива не са поискани. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение