Решение № 193 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2011 г.

Решение № 193 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Андрея Крумов Фурнаджиев и Крум Димитров Фурнаджиев, и двамата от гр. Панагюрище, срещу решение № 357 от 1.07.2011 г., постановено по адм. дело № 257/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 177/28.03.2011 г. на кмета на община Панагюрище, с която е разпоредено да се изземе общински недвижим имот. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторите твърдят, че не общината, а те са собственици на недвижимия имот и легитимират правото си на собственост въз основа на констативен нотариален акт № 13, том II, рег. № 2369, дело 153/17.05.2004 г. Посочват още, че общината е започнала процедура по отчуждаването на имота с решение № 545/29.10.2010 г. на Общински съвет - гр. Панагюрище, срещу което има образувано адм. дело № 667/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, производството по което не е приключило. Жалбоподателите оспорват мотивите на съда, който е приел, че те не са собственици на имота и го владеят без правно основание. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - кметът на община Панагюрище, чрез процесуалния си представител е представил писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран по жалба от Андрея Крумов Фурнаджиев и Крум Димитров Фурнаджиев против заповед № 177/28.03.2011 г. на кмета на община Панагюрище, с която е разпоредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ част от поземлен имот пл. № 9504 с площ 554 кв. м, участващ в новопроектирана улица от о. т. 866 до о. т. 872, находящ се до кв. 237 по плана на гр. Панагюрище, от владеещия го без правно основание Андрея Крумов Фурнаджиев. Съдът е приел, че жалбоподателите попадат в хипотезата на чл. 65, ал. 1 от Закон за общинската собственост (ЗОбС), който гласи, че общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото безспорно е установено, че процесният имот е публична общинска собственост, видно от представения акт № 457 от 17.03.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че от заключението на вещото лице безспорно се установява, че процесният имот не е част от имота на жалбоподателите, за който има констативен нотариален акт, както и започната процедура за възстановяването му, която не е приключила към датата на постановяване на оспорваното решението на първоинстанционния съд. Поради това съдът е приел, че общината е собственик на имота, тъй като жалбоподателите не са се сдобили с документ за собственост. В процесното решение е посочено, че наличието на посочения акт за публична общинска собственост безспорно легитимира общината като собственик на имота. Както е посочено по-горе видно и от заключението от вещото лице, и в представените по делото документи за собственост на жалбоподателя, както и от скиците на имота е, че жалбоподателите не са собственици на имота, т. е. тяхното владение е без основание. Следователно е налице и втората предпоставка за изземване на имота, а именно - процесният имот, за който се установява, че е общинска собственост, се владее без основание от жалбоподателите и поради тази причина съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, изяснил е напълно фактическата обстановка по делото, която се споделя и от настоящата инстанция, и въз основа на това е направил верни правни изводи. В общия случай, за да бъде издадена законосъобразна заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е необходимо да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай съдът правилно е приел наличието на кумулативно дадените материалноправни предпоставки за изземване на общинския имот по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Към момента на издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на материално и процесуалноправните норми, поради което същата не страда от порока материална незаконосъобразност и като издадена от компетентен орган правилно е потвърдена от съда. Доводите, наведени от жалбоподателите за висящ съдебен спор срещу решение № 545/29.10.2010 г. на Общински съвет - гр. Панагюрище, на основание на който е съставен акт за публична общинска собственост № 457/17.03.2011 г., с който е легитимирана община Панагюрище като собственик на процесния имот са неоснователни. С влязло в сила определение № 13197 от 17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 10868/2011 г., Върховният административен съд е оставил в сила определение № 293/16.06.2011 г. по адм. дело № 667/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на Андрея Крумов Фурнаджиев и Крум Димитров Фурнаджиев срещу решение № 545/29.10.2010 г. на Общински съвет (ОбС) - гр. Панагюрище. Съдът е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват решението на ОбС по чл. 21 от ЗОбС, тъй като е налице влязъл в сила ПУП, който те са могли да обжалват, но не и решението слагащо начало на отчуждителната процедура. Твърденията на жалбоподателите за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като била издадена на основание горепосоченото решение на ОбС са неоснователни. Следователно, като е констатирал, че касаторите държат общински имот без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кметът на общината е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на тях и е отхвърлил жалбата им против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,