Решение № 7248 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2018 г.

Решение № 7248 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И., с регистрация като ЕТ "ДЕМАШ-И. И.", чрез упълномощения адв. Николова, против решение № 1867 от 10.10.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. д. № 525 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001817002235-091-001/08.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 468/19.01.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12. 2011 г. до м. 04. 2015 г. в размер от 109 036, 17 лв. и лихви за забава в размер от 41 463, 24 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за отсъствие на предпоставките на чл. 102 ЗДДС. Оспорва тезата на приходната администрация за осъществена независима икономическа дейност като посочва, че не се касае за ново строителство, а за преустроена стара сграда, която не е заведена като ДМА в патримониума на едноличния търговец. Моли решението на АС – В. да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касация – директор на Дирекция на "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП – в писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е приел за установено, че през ревизирания период основна дейност на И. И. е отдаване под наем на недвижимо имущество дългосрочно и за единични нощувки на физически лица и покупко-продажба на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях. С издаден акт за регистрация по ЗДДС № 180421500019948/14.10.2015 г. е прието, че Иванов е достигнал за периода 01.10.2010 г. - 31.12.2010 г. облагаем оборот в общ размер на 87 017, 34 лв., в т. ч. от продажба на един недвижим имот 64 151, 00 лв. и от наеми - 22 866, 34 лв., поради което отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС считано от 28.01.2011 г., като е бил длъжен в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнал този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Н. основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС за определяне на данъчните задължения е прието, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано по ЗДДС от орган по приходите като е определен начален период - 01.12.2011 г. Въз основа на извършения анализ е установено, че за процесния период Иванов е извършил следните облагаеми доставки със ставка 20%: получени авансови плащания /капаро/ във връзка с продажбите на обекти в жилищна сграда в гр. Р., продажби на недвижими имоти и облагаеми доставки във връзка с извършени услуги - краткосрочно отдаване под наем на помещения в жилищни сгради, находящи се в гр. Р.. Съдът, въз основа на събраните доказателства е счел, че ревизираното лице е действало като търговец, независимо че не е регистрирано по Търговския закон (ТЗ) като осъществената дейност по инвестиране и строителство на сграда може да се квалифицира като търговска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ. Обосновал е извод, че извършените продажби на самостоятелни обекти не са с инцидентен характер, а напротив - целят получаване на редовен доход и не са с цел задоволяване на лични нужди като е приел, че лицето е осъществявало независима икономическа дейност. Съдът се е позовал на практиката на СЕС по съединени дела Slaby С-180/10 и С-181/10, т. 51 на СЕС, според която, ако с оглед осъществяването на продажба лицето предприеме активни действия за пускане на пазара на недвижими имоти като използва средства, сходни на използваните от производител, търговец или доставки на услуги по смисъла на чл. 9, § 1 от Директивата за ДДС, това лице трябва да се счита за упражняващо икономическа дейност и да се счита за данъчнозадължено лице. Приел е, че след като И. И. е регистриран поради съществуване на условията за регистрация по чл. 96 ЗДДС, считано от 28.01.2011 г., то лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, осъществени през периода от 28.01.2011 г. до датата на неговата задължителна регистрация по инициатива на органа по приходите на 15.10.2015 г., в резултат на което е приел за неоснователна жалбата срещу процесния РА, с който са установени данъчни задължения в размер на 109 036, 17 лв. и лихви за забава в размер на 41 463, 24 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спор по фактите няма. Касаторът не оспорва, че е получил доходи от наем и от продажби на недвижими имоти за периода м. 12. 2011 г. - м. 04. 2015 г. по размери, описани в РА /стр. 3/, но твърди, че те не представляват доходи от независима икономическа дейност. Според дефиницията на това понятие в чл. 3, ал. 2 ЗДДС това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Н. икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Нормативно зададеното съдържание в закона кореспондира с понятието "икономическа дейност", дефинирано в чл. 4, § 2 от Директивата за ДДС и включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, и по - специално сделките, включващи използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Събраните фактически данни сочат за редовно получавани приходи от предоставени услуги по дългосрочно отдаване под наем и единични нощувки на помещения в сгради, находящи се в гр. Р., като всеки месец жалбоподателят е реализирал приходи от тази дейност, което е документирано с приложени по делото разписки за платени нощувки от наематели. Безспорно е установено и че И. И., в качеството на физическо лице е придобил чрез покупка през 2004 г. неурегулиран поземлен имот, върху който е започнал преустройство, ремонт и промяна предназначението на съществуващата жилищна сграда, като впоследствие е извършил продажби на част от обектите в новопостроената сграда. Предвид установените факти, правилно съдът е приел, че лицето е осъществявало независима икономическа дейност. Налице е влязъл в сила Акт за регистрация по ЗДДС № 180421500019948/14.10.2015 г., в който е прието, че жалбоподателят е достигнал за периода 01.10.2010 г. - 31.12.2010 г. облагаем оборот в общ размер на 87 017, 34 лв., в т. ч. от продажба на един недвижим имот 64 151, 00 лв. и от наеми - 22 866, 34 лв., поради което отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС, считано от 28.01.2011 г. и е бил длъжен в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнал този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. С., законосъобразно съдът е приел, че лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, осъществени през периода от 28.01.2011 г до датата на неговата задължителна регистрация по инициатива на органа по приходите на 15.10.2015 г. Оспорващото лице изразява несъгласие с установените му данъчни задължения с довод, че на 13.05.2008 г. е подал заявление за регистрация по ЗДДС поради достигнат облагаем оборот от 60 000 лв. за предходните 12 месеца, но не е бил регистриран от органа по приходите. По делото безспорно е установено, че И. И. е подал Заявление за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС като с последващо заявление от 19.05.2008 г. е посочил, че го оттегля. При това положение, правилно съдът е приел, че след като подаденото заявление за регистрация по ЗДДС е било оттеглено, то органът по приходите е бил десезиран, преди да изтече срокът му за произнасяне. Възраженията на касатора са неоснователни – при положение, че заявлението е оттеглено лично от проверяваното лице, не може да се направи извод, че е подало заявление за регистрация, но неправомерно не му е бил издаден акт за регистрация по чл. 96 ЗДДС или мотивиран отказ. Няма спор по делото, че за всяка една от годините след 2008 г. (2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г.) получените приходи от авансови и окончателни плащания по извършени продажби надвишават 50 000 лв., поради което правилно съставът на Административен съд – В. е приел, че оборотът на лицето не е спаднал под 50 000 лв. и не са отпаднали основанията за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗДДС предвижда, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. С данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга - чл. 2, т. 1 ЗДДС. Събраният пред първоинстанционния съд доказателствен материал не води до извод, че тези доставки са освободени. Според чл. 45, ал 3 ЗДДС освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. "Нови сгради" са сградите: а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (§ 1, т. 5 от ДР на ЗДДС). В процесния случай от материалите по делото се установява, че е налице поетапно въвеждане в експлоатация на сградата в гр. Р. (на 28.12.2010 г. и на 25.06.2013 г.), а авансови и окончателни плащания по продажби на самостоятелни обекти от сградата са извършени през периода м. 03. 2012 г. - м. 04. 2015 г., т. е. преди да са изтекли 60 месеца от издаване на удостоверение за ползване по ЗУТ. Според чл. 25 ЗДДС данъкът е изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 - датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). Цитираните разпоредби сочат, че реализираните продажби не са освободени доставки, тъй като се касае за нова сграда по критериите на § 1, т. 5 ЗДДС. По повод дейността по отдаване под наем, правилно съдът е съобразил правилото на чл. 45, ал. 4 ЗДДС, според което освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Според изключението, въведено с чл. 45, ал. 6 ЗДДС алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси. Закупеният недвижим имот е категоризиран като пансион/хостел от Община Р., поради което предоставените услуги от И. И. по настаняване в пансион не са освободени доставки. Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 4 035 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,