Решение № 10127 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2011 г.

Решение № 10127 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Вик-Васил Арабаджиев", със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Герги Ангелов" № 10, представлявано от Васил Арабаджиев срещу решение № 3146 от 18.10.2010 г. по адм. дело № 3082/2010 г. на Административен съд-София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез своя представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Вик-Васил Арабаджиев", срещу заповед № РД-01-473 от 22.03.2010 г., издадена от изпълнителния директор на агенция "Автомобилна администрация". Съдът правилно е приложил материалния закон. От данните по делото се установява, че в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 8, т. 5 и чл. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредбата/. На едноличния търговец са прекратени предоставените му права с лиценз № 123 за международен автомибилен превоз на товари срещу заплащане на територията на Общността, издаден на 24.09.2007 г. със срок до 27.09.2012 г. Според цитираното в заповедта правно основание, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, правата му се прекратяват. Едно от предвидените в цитираната разпоредба изисквания е това за финансова стабилност на фирмата. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредбата, спазването му се доказва с документи за финансовата стабилност по чл. 6, ал. 7, удостоверяващи наличието на необходимите ресурси за нормалното функциониране на дейността. Същите следва да се представят на всеки две години от датата на издаване на лиценза не по-късно от един месец преди изтичане на двегодишния срок - ал. 8. С поставените със закона изисквания в случай на неизпълнението им произтичат и определени правни последици. Непредставянето на необходимите документи в рамките на законовия срок, е основание за постановяване на административен акт, с който се погасяват предоставените на превозвача права, предвид на това, че той не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от закона. Преклузивния характер на определения със закона срок се извежда и от разпоредбата на чл. 14, т. 3 от Наредбата, съгласно която лицензът се отнема ако в 14-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата, които се удостоверяват с документите по чл. 8, Агенцията не е уведомена за това. В конкретния случай, срокът за представяне на документите за финансова стабилност на жалбоподателя е бил до 27.08.2009 г. Не е спорно, че той не е спазен, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт е издаден при наличие на предвиденото в закона материално - правно основание. Неоснователен е довода в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство, тъй като административния орган в случая не е задължен за това. Това обстоятелство е обсъдено от първоинстанционния съд като са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. В тази връзка правилно съдът е приел, че по силата за законовата норма административния орган следи служебно за спазването на срока и той не е длъжен да отправя на превозвачите специално уведомление за това. В тежест на лицето получило лиценз е да удостоверява обстоятелството за представяне в срок на документ за финасова стабилност на фирмата. Независимо от този факт, административният орган е уведомил неизрядните превозвачи чрез поставяне на съобщение на сайта на Агенцията още на 07.01.2010 г. Изводът на съда за законосъобразността на оспорената заповед не е опроверган както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК