Решение № 2306 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2011 г.

Решение № 2306 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Даскалова, процесуален представител на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, против решение № 453/03.02.11 г. по адм. д. № 7883/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Иво Веселинов Янков в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в хипотезата на чл. 210, ал. 1 АПК при спазване преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата процесуално допустима и като прецени правилността на обжалваното решение на основанията, изложени в нея и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация Янков пред първата инстанция е решение на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ с дата 25.06.10 г. /по т. 4 от протокол № 70/25.06.10 г/, с което всички инженери, вписани до 04.12.09 г. в регистрите на КИИП за ПП и притежават удостоверения за "Пожарна безопасност" се отписват от регистрите, считано от 01.07.10 г, на основание чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. С обжалваното решение оспорването е уважено, като съдът, с мотиви относно нарушени съществени административнопроизводствени правила, е обявил административното решение за нищожно. Като такива съдът е приел: липсата на индивидуализиран адресат /с оглед формулировката "всички, вписани до 04.12.09 г."/ и становището, че публикувания в интернет електронен списък с имената на отписаните лица не може да се приеме като неразделна част административния акт, с което са нарушени изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 1, т. 3 АПК; допуснато на този акт предварително изпълнение без обосноваване предпоставките по чл. 60 АПК; липсата на конкретни мотиви, относно правоспособността на отписаните лица. Касационната инстанция намира, че предпоставки за обявяване нищожност на административния акт не са налице. Административното решение е взето в рамките на правомощието на УС на КИИП по чл. 22, т. 3 ЗКАИИП и предвид конкретния предмет на регулация /относно отписване на група проектанти, вписани в регистъра на камарата/ е избран и съответен подход, при който решението е взето общо за всички лица от обсъдената специалност, вписани в регистрите на камарата до посочения краен срок и притежаващи удостоверение за специалността. Решението, ведно със списък на лицата е публикувано в интернет сайта на КИИП, приложен по делото и на хартиен носител. Допуснатото нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, с оглед конкретиката на административния акт и обстоятелството, че разпорежданията му засягат законните права и интереси група лица в еднаква степен при една и съща фактическа обстановка, не определят посочването на адресатите на акта в отделен списък като съществено нарушение на обсъжданото административнопроизводствено правило. Решението по т. 4 съдържа субективно съединените волеизявления на компетентния административен орган, насочени при идентични правни и фактически обстоятелства, към точно определени адресати. Липсата на мотиви по чл. 60, ал. 1 АПК не представлява съществено нарушение на предписаните правила за издаването на акта, тъй като не прегражда защитата, която адресатите биха могли да реализират в производство по чл. 60, ал. 4 АПК, още повече, че изрично волеизявление за предварително изпълнение административния акт не съдържа. Не представлява основание за нищожност и не излагането на фактическите обстоятелства, дали основание за издаване на акта, тъй като такива се съдържат в отразените в протокол № 70/25.06.10 г. мнения на отделни членове на УС, възприети при вземане на обжалваното решение по т. 4 от този протокол. Ето защо обжалваното решение, с което процесния административен акт е обявен за нищожен се явява, неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК Събраните по делото доказателства обуславят хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК, в която касационната инстанция следва да реши спора по същество. Съвкупната преценка на доказателствения материал налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт по следните съображения: Съгласно чл. 14, ал. 4, т. 2 ЗКАИИП проектантът се отписва от регистъра на съответната камара при наличие или при настъпване на обстоятелство, което представлява пречка за изпълнение условията по чл. 7 за предоставяне на проектантски услуги. Ответникът по касационната жалба Янков притежава квалификация инженер по противопожарна техника и безопасност, придобита с Диплома за завършено висше образование № 3647/25.09.87 г. от Висша специална школа "Г. Димитров" - МВР и е вписан в регистъра на КИИП при действието на чл. 229, ал. 1 и чл. 230, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, изискващи техническа правоспособност за физическите лица, извършващи проектантски дейности в рамките на допустимите за извършване такива от лицата с пълна или ограничена проектантска правоспособност. Повод за издаване на обжалваното решение по т. 4 от протокол № 70/25.06.10 г. УС на КИИП е взел от чл. 3, т. 5 /нова, ДВ, бр. 96/09 г. в сила от 05.06.10 г./ отНаредба № 4 от 21.05.01 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, съгласно която в обхвата на инвестиционните проекти се включва част "пожарна безопасност", чийто обхват и съдържание са определени съгласно прил. № 3 от Наредбата за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Последната в чл. 4 предвижда, че инвестиционният проект за строежа съдържа част "пожарна безопасност", с обхват и съдържание съгласно прил. № 3. Новото нормативно изискване по чл. 3, т. 5 от Наредба № 4/2001 г. не внася забрана за лицето, придобило квалификацията инженер по противопожарна техника и безопасност по силата на посочената по-горе диплома, да извършва дейността по чл. 230 ЗУТ, нито внася нови условия за вписването му в регистъра на КИИП по реда на чл. 7 ЗКАИИП. Ето защо липсва предпоставката по чл. 14, ал. 4, т. 2 ЗКАИИП за описване на проектанта от регистъра на КИИП, а именно - наличието или новонастъпило обстоятелство, представляващо пречка за изпълнение условията за предоставяне на проектантски услуги . Изложеното обуславя извод неправилност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение закона и в противоречие с целта на същия, отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Искането за присъждане на разноски, заявено с отговора по касационната жалба, независимо от изхода на спора, е неоснователно. Доказателства, че такива ответникът е сторил в настоящата инстанция липсват. В първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ 300 лв. внесено адвокатско възнаграждение, но искане за присъждането на този разход по делото не е надлежно заявено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение