Решение № 4166 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2017 г.

Решение № 4166 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕР 35 Солюшънс" ЕООД гр. П. чрез адв. Йовчев срещу Решение 301 от 01.03.2017 г. постановено по а. д. № 998 по описа на Административен съд град П. за 2015 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС П. е Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402132-091-01 от 30.12.2014 г., издаден от С. П. - Н. С., възложила ревезията и Д. Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - П., Ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 225/24.03.15 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, с която на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на общо 81 071,47 лева, ведно с начислените лихви в размер на 8 886,86 лева. Установено е, че дейността на ревизираното лице /РЛ/ за периода е извършване на различни услуги. По отношение двата броя фактури от м. 02.2014 г. с предмет на доставка авансово и окончателно плащане за изграждане на ФЕЦ М. с доставчик "Вюсис" ООД първоинстанционният съд е приел, че въпреки представените договори, количествено-стойностни сметки и фактури, в хода на ревизията нито от ревизираното лице, нито от доставчика му "Вюсис" ЕООД и неговия предходен доставчик "Екоефект 2003" ООД, е доказано извършването на строително-монтажни работи по изграждането на ФЕЦ в с. М.. Относно двата броя фактури от м. 09 и м. 10.2012 г. с предмет на доставка консултантска услуга от доставчика "И. С." ЕООД е посочено, че представените договори между доставчика и получателя, издадени фактури и постъпили плащания, не са достатъчни, за да се твърди, че по тези фактури са извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Обжалваният съдебен акт е правилен, като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, осигурено е правото на участие на жалбоподателя, включително и за събиране на доказателства в съдебното производство. Установена е правилно фактическата обстановка, като от съда е направен пълен, всеобхватен и подробен анализ на доказателствата, събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство. Изводът на АС П. за материална законосъобразност на РА е обоснован при правилна преценка на доказателствата, събрани по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първият спорен въпрос в хода на ревизията и на съдебното производство се свежда до това дали "Вюсис" ЕООД, респективно неговият подизпълнител "Екоефект 2003" ООД е извършил изграждане на ФЕЦ с. М. общ "А.". Не е спорно, че услугата е била извършена и резултатът е предаден на възложителя / между страните има сключен договор, протокол за извършени СМР (Акт обр. 19), приемо-предавателен протокол от 04.02.2014 г./. При анализа на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и заключенията на назначените по делото ССЕ и СТЕ, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган при спазване на административно производствените правила и правилно приложение на материалният закон, поради което е потвърдил същия. Този извод на съда следва да бъде споделен. Установено по делото е, че на ревизираното лице е възложено изграждането на Фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ с. М.. Установено е също така, че дейностите по монтаж и доставка на конкретно описано оборудване, предмет на фактурите, по които е отказан данъчен кредит, са превъзложени на "Вюсис" ООД /в производство по ликвидация по време на съдебното производство/. Безспорно е също така, че от своя страна "Вюсис" ООД е превъзложил възложените му доставки на "Екоефект 2003" ООД. Установено по делото е, че при извършена насрещна проверка по време на ревизията на "Екоефект 2003" ООД не са представени никакви документи. Представляващият дружеството Г. Е. К. не е открит и от органите на МВР за представяне на документи и писмени обяснения и уточняване на обстоятелствата относно извършени СМР от дружеството за "Вюсис" ООД. В съдебното производство на вещото лице по ССЕ въпреки поискването документи от "Екоефект 2003" също не са представени. Установено е, че плащане от страна на "Вюсис" към подизпълнителя няма. Счетоводната експертиза по делото е дала заключение, че от представените документи не може да даде заключение за редовно счетоводство на "Вюсис" ООД и "Екоефект 2003" ООД. При тези данни правилен е извода на първоинстанционния съд за липса на реално осъществени доставки на стоки/оборудване/ и услуги/монтаж/ по фактурите, издадени от "Вюсис" ООД, тъй като липсват убедителни доказателства за това, че същият, дори и чрез своя подизпълнител "Екоефект 2003" 00Д, е разполагал с необходимите количества стоки, чиято собственост да прехвърли евентуално на ревизираното лице. Като допълнителен аргумент правилно е посочена липсата на каквито и да е данни за кадрова и техническа обезпеченост на "Вюсис" ООД и "Екоефект 2003" 00Д за извършване на значителния обем специализирани СМР - монтаж на Фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/. Касационните оплаквания касаят мотиви на съда, в които са развити допълнителни съображения - противоречия в актовете за приемане на СМР, посочената схема на плащания, дублиране на дейности и др., които, дори и частично да се приемат за основателни, не влияят на правилността на крайния извод на съда за недоказаност на обстоятелството, че "Вюсис" ООД чрез своя подизпълнител "Екоефект 2003" 00Д е доставил и монтирал процесната ФЕЦ. Неоснователни са касационните оплаквания и относно втория спорен въпрос по отношение отказаният данъчен кредит по фактурите на "Индъстри сървисиз" ЕООД с предмет консултантска услуга. По делото са представени Договори за посредничество, копия на ведомости, фактури издадени на "ЕР 35 СОЛЮШЪНС" ЕООД и банкови извлечения. В процесния случай представените доказателства не съдържат данни за конкретни сключени договори в резултат от осъщественото посредничество и осигурените клиенти от посредника. Освен твърденията на страните по сделката, липсват доказателства относно начина на установяване на контакти и размяна на информация от доставчика с потенциалните клиенти, не е установено начина на договаряне на условията по сделки не са представени оферти и спецификациите, както и потвърждения на договорените условия по отношение на всяка конкретна сделка, т. е. липсват доказателства в какви действия са се изразили фактурираните услуги и кой е фактическият им извършител. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, тъй като искането е направено в писмения отговор на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение