Решение № 1332 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2013 г.

Решение № 1332 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марио Руменов Николов от гр. София срещу решение № 11109 от 25.07.2013 г. по адм. дело № 10999/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, като се иска отмяната му. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Марио Руменов Николов срещу решение по т. 16 от Протокол рег. № КП-47-4/04.07.2012 г. на конкурсна комисия за подбор на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната за заемане на длъжности в щабове или органи на международни организации и на други международни инициативи, назначена със заповед № Р-323/17.09.2010 г. на министъра на отбраната. Първоинстанционният съдебен състав е направил съвкупен анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е приел, че в случая комисията по подбор е извършила детайлно очертаните действията съгласно чл. 11 от НАРЕДБА № Н-23 от 12.08.2010 г. за подбор на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия за заемане на длъжности в задграничните представителства на Република България, в щабове или органи на международни организации и на други международни инициативи. Изложил е съображения, че оспореният акт е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Мотивиран по този начин, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил оспореното решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Релевираните от касатора възражения са обсъдени и от първоинстанционния съдебен състав. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспореният конкурс е преминал през всички етапи, като спорът се свежда до класирането на двамата кандидати на база специфичното изискване "опит в управление на транспортни самолети". Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви защо при преценка на критериите пилот с по-голям опит е предпочетен Узунов пред Николов. Правилна е преценката на съда, че конкурсната комисия обосновано е приела, че общият нальот 304 часа на Узунов значително надхвърля общия нальот на Николов, макар първият от пилотите да няма летателни часове на транспортен самолет, като летателните часове на Николов - общо 14,45 часа на транспортен самолет, сами по себе си не са достатъчни, а общият му летателен нальот е 51,14 часа. Прието е че Узунов, който е с пъти повече летателни часове има и по-голям опит /писмо изх. № 5370/13.07.2012 г. от Командване на военновъздушните сили за нальота на двамата пилоти/, като във връзка с отговора на запитването до командира на международната ескадрила е посочено, че липсата на предишен опит на транспортни самолети, не е пречка при достатъчно натрупан опит като военен пилот. Обосновани са правните изводи на тричленния състав на Върховния административен съд, че от представените по делото карти за оценка на двамата пилоти е видно, че оценяването е извършено от всички членове на комисията, като общият сбор на оценката на Узунов от 209 точки, надвишава тази на Николов от 193 точки. Прието е че по показателя опит в управлението на транспортни самолети едни от членовете на комисията са давали по-висока оценка за Узунов, а други за Николов, като сумарната оценка само по този показател е 29 точки за Николов и 25 за Узунов, като разликата от 4 точки не влияе пряко на крайното класиране, при което Узунов е събрал с 16 точки повече от Николов. Следва да бъдат споделени и правните изводи в оспореното решение, според които не е споделено разбирането, че Узунов изобщо не отговаря на изискването "опит в летенето на транспортен самолет", тъй като няма нормативно определени изисквания за наличие на такъв опит, като прелетени часове, квалификационна или друга степен и във връзка с направеното запитване комисията е приела, че при съпоставяне на двамата пилоти по-голям опит следва да се формира, с оглед общия летателен нальот, като се признае такъв на летеца с повече летателен стаж. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав