Решение № 187 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 206/2013 г.

Решение № 187 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 206/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Съдебното производство е образувано по искания от Главния прокурор и от осъдения В. Н. Г. за възобновяване на нохд № 99/2011 г. на Свогенския районен съд и внохд № 425/2012 г. на Софийския окръжен съд/. Главният прокурор се е мотивирал с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за да иска отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение, и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В изготвеното от защитник на В. Н. Г. искане се сочат всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна въззивното решение на окръжния съд и оправдаване на Г., или за изменяване на решението с преквалифициране деянието на осъдения в престъпление по чл. 206, ал. 5 НК, както и отхвърляне-при всички случаи - на предявения от Р. В. Т. и Л. В. Х. иск за причинени имуществени вреди в размер на 2200 лв. В съдебно заседание страните поддържат исканията си, като всяка намира за неоснователно това на противната страна. ВКС установи: С присъда № 11 от 4.VII.2012 г. по нохд № 99/2011 г. Свогенският районен съд е признал Вихър Н. Г. за виновен в това, че на 24.VII.2010 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужди движими вещи с обща стойност 2200 лв. -2 метални цистерни с вместимост 6000 и 3000 л, собственост на В. Т. И., б. ж. на [населено място]-които вещи владеел и пазел, за което и на основание чл. 206, ал. 1 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК с пробация за срок от 6 месеца, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. В полза на Р. В. Т. и Л. В. Х. -пълнолетни низходящи на В. Тр. И. -са присъдени 2200 лв. за възмездяване на причинената им имуществена вреда. С решение от 29.Х.2012 г. по внохд № 425/2012 г. Софийският окръжен съд е потвърдил горната присъда. Двете искания за възобновяване са допустими: направени са от страни, имащи това право в 6-месечните срокове по чл. 421, ал. 1 и 3 НПК, и засягат правилността на непроверени по касационен ред съдебни актове. Искането от страната на осъдения е неоснователно. Възражението за допуснато нарушение на материалния закон е подкрепено с довод за изтекла в полза на Г. придобивна давност върху двете цистерни. Изтъкван и пред двете предходни инстанции, този довод е неотносим към извършеното от Г. деяние. Разпореждането като със своя с приета за пазене чужда движима вещ, което разпореждане е сторено без знанието и съгласието на нейния собственик /владелец, държател/, винаги съставлява престъпление по чл. 206 НК независимо от времето, през което вещта се е намирала у дееца и наказуемостта за такова деяние не може ще отпадне поради изтекла придобивна по отношение на вещта давност по ЗЗД. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност предвид стойността на предмета на престъплението. Експертно оценен на 2200 лв., предметът не позволява деянието да се определи като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и преквалифицирането му по ал. 5 на чл. 206 НК. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, свързано с анализа на доказателствата, е също неоснователно. И двете съдебни инстанции са анализирали критично доказателствения материал и са приели обективна фактическа обстановка, от която са извели правилни фактически и правни изводи, ангажиращи наказателната и гражданска отговорност на В. г. От страната на държавното обвинение искането е основателно. Престъплението Г. е извършил на 24.VII.2010 г., повече от 3 месеца след влизането в сила на ЗИДНК/обн., ДВ, бр. 26 от 6.IV.2010 г./, установяващ специален минимум от 1 г. лишаване от свобода за престъпленията по чл. 216, ал. 1 НК. Това изменение първоинстанционният съд не е съобразил, довело до незаконосъобразното определяне наказанието на осъдения по ал. 1, т. 2, б. "б", вместо по ал. 1, т. 1 на чл. 55 НК. Въззивната инстанция е могла само да констатира допуснатата незаконосъобразност, но не и да я отстрани при липсата на подаден съответен протест. Изтъкнатата неправилност може и следва да се отстрани при ново разглеждане на делото в първата инстанция. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС