Решение № 8445 от 12.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2601/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 2400/21.12.2023 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело 1688/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо с изх. 01-2600/1371 от 16.03.2023г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, за кампания 2021 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и че не е мотивиран. Твърди, че земеделският производител Център регион груп ЕООД е информирано с писмо с изх. 02-160-2600/11833 от 13.12.2022г., че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г.), че като изпълняващо дейности по направленията от мярка 11 са длъжни да предоставят сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция. Твърди, че тъй като земеделският производител не представя документ, че от всички одобрени земеделски площи е произведена биологична продукция от земеделска култура, ДФЗ отказва предоставяне на финансова помощ. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на земеделския производител срещу административния акт. Претендирани са разноски за двете инстанции, като в условията на алтернативност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация Център регион груп ЕООД чрез управителя си Х. Митюнин оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд установява следното от фактическа страна: С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, изх. 02-160-2600-11833 от 13.12.2022г. земеделският производител е уведомен, че е одобрен за участие в по мярка 11, направление Биологично растениевъдство. Одобрените площи са посочени в Таблица 1 на писмото, като през 2021 г. те са общо 37,92 ха. В писмото за одобрение е посочено, че до края на поетия ангажимент дружеството трябва да получи сертификат или писмено даказателство за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредба 4/24.02.2015г. На жалбоподателя в първоинстанционното производство са извършени две автоматични проверки, резултатите от които установяват наличие на фермерски блок без физически блок, площи попадащи извън полигона с правно основание, трайно неподходящи за подпомагане площи, както и заявени недопустими за подпомагане животни. В единия от протоколите от проверката е посочено, че до края на 2021 г. или до края на 2022 г. дружеството следва да представи сертификат или писмено доказателство, което да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. и т. 5 от Наредба 4/24.02.2015г. Посочено е също така, че стартира производство по прекратяване на поет от земеделския производител ангажимент по направление Биологично растениевъдство. По делото са представени два сертификата- 92311-1 с валидност до 31.12.2021г. и 71770-2 с валидност до 31.12.2022г. На 16.03.2023г. е издадено Уведомително писмо с изх. 01-2600/1371 по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2021 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което Център регион груп ЕООД е уведомено, че фондът отказва финансово подпомагане за кампания 2021г. по направление Биологично растениевъдство на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. В съобразителната част на административния акт е посочено, че съгласно чл. 39, т. 1, б. в от Наредба 4 от 24.02.2015г., кандидатите за подпомагане по направление Биологично растениевъдство трябва да предоставят копие на документ съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2-поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 ноември на петата година от поемане на същото, а за новите ангажименти, поети през 2021г. (какъвто е разглеждания казус) до края на поетия ангажимент. Посочено е също така в мотивите на оспореното писмо, че след извършени административни проверки по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство за кампания 2021г. е установено, че не е предоставено копие на документ съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 за парцели, за които е поето задължение. Резултатите от извършените проверки са представени в Приложение 1, което е неразделна част от уведомителното писмо. В хода на съдебното производство решаващият съд допуска и изслушва съдебно техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по делото. Вещото лице установява, че всички заявени парцели по направление Биологично растениевъдство фигурират в представения по делото сертификат 71770-1 от контролиращото лице, актуализиран на 20.12.2021г. и валиден до 31.12.2022г., като са посочени номер на парцела, площ, заявена култура, количество продукция и статут на парцела. За процесните шест парцела, посочени в Приложение 1 на Уведомителното писмо вещото лице посочва, че в сертификата е посочено, че са със статут биологичен, но няма произведена продукция за 2021г. При така установената фактическа обстановка, административният съд достига до следните правни изводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, но същият е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалния закон. В тази връзка съдът приема, че актът е постановен без да са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, с което са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на акта. Приема също така, че от изложените в административния акт фактически твърдения и правни норми не може да се установи действителното основание въз основа на което заместник изпълнителният директор на ДФЗ взема решение да откаже финансово подпомагане на Център регион груп ЕООД. Противно на приетото от административния орган, решаващият съд посочва, че представените по делото сертификати опровергават изводите на административния орган за непредоставяне на фонда на документ по чл. 33, ал. 1, т. 4, чл. 38 и чл. 39 от Наредба 4 от 24.02.2015г. Решението е неправилно. Изводите на съда, че са налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на административния акт са неправилни. Видно е от доказателствата представени по делото и обсъдени по-горе, включително заключението на съдебно техническата експертиза, че в представения сертификат за съответствие на произведените от земеделския производител растителни продукти с правилата на биологичното производство, действително фигурират всички заявени от земеделския производител парцели, но за шест от тях, посочени и в уведомителното писмо не е представено доказателство за произведена биологична продукция. Нещо повече, установява се, че един от процесните парцели (62949-890-11-2) дори не е със статут биологичен. В оспореното уведомително писмо е посочено, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане на Център регион груп ЕООД за кампания 2021г. по направление Биологично растениевъдство на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015г. Член 33, ал. 1, т. 2, в редакцията му към датата на издаване на акта, предвижда, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция; При липсата на изпълнение на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. настоящата инстанция намира за правилни и съответни на закона изводите на административния орган да не отпусне финансова помощ на земеделския производител за кампания 2021г. по направление Биологично растениевъдство на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 от наредбата. Неправилно решаващият съд приема, че при издаването на процесния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Събраните в административното производство доказателства-резултати от автоматични проверки, сертификати за съответствие и др. са обсъдени от административния орган в оспореното писмо, в него са изложени юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В оспорения административен акт са посочени достатъчно ясно конкретните обстоятелства, наложили издаването му и тези обстоятелства са пряко свързани със задължения, които кандидатът поема за съответната година и не изпълнява, а именно да представи копие на сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство до края на поетия ангажимент по арг. на чл. 39, т. 1, б. "в" във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. Тази фактическа констатация, изведена след анализ на събраните доказателства в хода на проверката формира правните изводи за приложение на посочените в акта материалноправни норми. Административният орган спазва изискванията при издаването на акта да се съдържат правните и фактическите основания послужили за издаването му. По този начин не е нарушено правото на защита на адресата, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че земеделският производител не опровергава изводите на издателя на акта нито в административното, нито в съдебното производство по оспорване на уведомителното писмо. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Център регион груп ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. 01-2600/1371 от 16.03.2023г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, за кампания 2021 г. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно заявената от касатора претенция за присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева. Касаторът прави разноски в размер на 70 лв. заплатена държавна такса. Представляван е от юрисконсулт, като в съответствие с чл. 228, във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 (сто) лева за всяка инстанция или общо 200 (двеста) лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение