Решение № 3936 от 11.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

ВАСПетчленен състав - II колегия11.04.2023 г.докладчик т Георги Чолаков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Балджиева, от гр. София, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила съдебно решение 3659 от 19.03.2021 год., постановено по адм. дело 13724/2020 год. по описа на Върховен административен съд, второ отделение и оставеното с него в сила решение 3837/13.07.2020 год. по адм.д. 4458/2019 год. на Административен съд Софияград.

ОСЪЖДА Р. Балджиева, [ЕГН], от гр. София, [улица] да заплати на Столична община, гр.София, [улица] лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. Балджиева, [ЕГН], от гр. София, [улица] да заплати на Ю. Илиева, [ЕГН]; А. Трендафилова и П. Трендафилов, [ЕГН] от гр. София, [улица], [адрес], сумата от 300 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ Членове: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане, вх. 8526 от 07.03.2022 год. от Р. Балджиева, уточнено с молба от 04.05.2022 год. по описа на Административен съд София град (л.11), чрез процесуален представител адвокат Г. Стоянов, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила съдебно решение 3659 от 19.03.2021 г., постановено по адм. дело 13724/2020 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което съдът е оставил в сила решение 3837/13.07.2020 год. по адм.д. 4458/2019 год. на Административен съд София - град и Балджиева е осъдена да заплати направените по делото разноски. В искането за отмяна са изложени бланкетно съображения, че искателката е била лишена от възможността да участва лично в касационното производство по цитираното дело. Сочи, че в административната преписка се съдържа декларация от другия съсобственик на имота - Б. Тодоров от 1997 год., с която същият декларира съгласието си за строежа и в този смисъл счита изводът на съда за нарушение на чл. 241, ал.1 ППЗТСУ за неправилен. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото на нов тричленен съдебен състав на ВАС за ново разглеждане. Ответникът главен архитект на район Триадица Столична община, чрез юрисконсулт В. Стойкова, в писмен отговор до съда и в съдебно заседание, оспорва искането за отмяна, като моли последното да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Ю. Илиева, А. Трендафилова и П. Трендафилов, чрез процесуалния им представител адв. Боева, изразяват становище за недопустимост на предявеното искане за отмяна, като подадено извън срока по чл. 240 от АПК, а в условията на евентуалност оспорват искането за отмяна, като считат, че не са налице основанията по чл. 239, т. 5 от АПК. Претендират присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, на основание чл. 237, ал. 1 от АПК счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение 3659 от 19.03.2021 год., постановено по адм. дело 13724/2020 год. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила решение 3837 от 13.07.2020 год., постановено по адм. дело 4458/2019 год. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Р. Балджиева срещу заповед РТР18-РД56-241/15.11.2018 год. на главен архитект на район Триадица Столична община, с която е направен отказ за узаконяване по реда на § 127, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗИД на ЗУТ на строеж: Пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІІ-3, кв.328, м. Зона Г Центъра, гр.София по действащия Подробен устройствен план с административен адрес: [улица], гр. София. Посоченото от искателката правно основание е чл. 239, т. 5 от АПК. Тази разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на посочената правна норма. Пред първата съдебна инстанция Балджиева е представлявана от адв. Златинова, надлежно упълномощена от нея да осъществява процесуално представителство по адм.д. 4458/2019 год. Образувано пред Административен съд София - град (договор за правна защита и съдействие л. 262, адм.д. 4458/2019 год.) като Балджиева лично е получила първоинстанционното решение (л. 475-гръб, адм.д. 4458/2019 год.). Пред касационната инстанция Р. Балджиева е била представлявана от адв. Е. Дурева, надлежно упълномощена от нея да осъществява процесуално представителство и защита пред Върховен административен съд (пълномощно л. 25, договор за предоставяне на юридически услуги, правна помощ и процесуално представителство, л. 49, адм.д. 13724/2020 год.) като от процесуалния представител са депозирани писмени бележки по делото. Жалбоподателката е редовно призована за касационната инстанция, като лично е получила призовката си, видно от направеното отбелязване (л. 27, адм.д. 13724/2020 год.). В искането за отмяна липсват твърдения, че положеният подпис на призовката не изхожда от лицето, поради което призоваването й за проведеното съдебно заседание е редовно. Също така не сочи причина на препятствие, което не е могла да отстрани за да се яви лично на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция. Изложените в искането за отмяна твърдения за нарушение на чл. 241, ал.1 от ППЗТСУ са неотносими към основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. Същите са свързани с правилността на съдебния акт и не могат да бъдат разглеждани в производство по отмяна. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1, предл.1 от АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от ответниците за присъждане на разноски, както и доказателствата за действително сторените такива в настоящото производство се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде осъдена Р. Балджиева да заплати на Ю. Илиева, А. Трендафилова и П. Трендафилов сумата от 300 лв. разноски по делото, както и да заплати на Столична община сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,