Решение № 9246 от 26.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Й. Б. от гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Р. Панталеева срещу Решение 1029/15.02.2024г. по описа на Административен съд София- град по адм.д. 8173/2023г., с което съдът е отхвърлил жалбата на В. Й. Б., чрез адв. С. Панталеева срещу наложената й на 04.08.2023г. от В. Д. Д. служител на Център за градска мобилност ЕАД принудителна административна мярка - принудително преместване на пътно превозно средство МПС с рег. [рег. номер], от място, определено за хора с трайни увреждания. С решението жалбоподателката В. Й. Б. е осъдена да заплати на Център за градска мобилност ЕАД деловодни разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева. С Определение 3836/11.04.2024г. е постановено изменение на решението в частта за разноските и вместо такива в размер на 1000 лв., касаторът е осъдена да заплати разноски в размер на 300 лв. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени описаната по-горе ПАМ като неправилна и незаконосъобразна. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът инспектор Контрол паркиране от сектор Контрол паркиране при "Център за градска мобилност" ЕАД - гр. София, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв.М. Григорова от САК, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С частна жалба, подадена също чрез адв. М. Григорова от САК, оспорва Определение 3846/11.04.2024г. по номера на същото дело, с което съдът е изменил Решение 1029/15.02.2024г. в частта му за разноските, постановявайки жалбоподателката В. Б. да заплати на Център за градска мобилност ЕАД сума в размер на 300 /триста/ лева, вместо първоначално присъдената такава в размер на 1000 /хиляда/ лв. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото и е направено искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на деловодни разноски за подаване на частната жалба, вкл. и за адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател В. Й. е подала чрез процесуалния си представител адв. Панталеева писмен отговор по отношение на подадената частна жалба, в който се излагат съображения за недопустимост на същата, тъй като е подадена от лице, което не е страна в първоинстанционното производство. Алтернативно се излагат съображения за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност както на касационната жалба, така и на частната жалба, предмет на разглеждане в настоящето производство. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба и частната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема същите за допустими като подадени в законен срок и от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. Й. Б., чрез адв. С. Панталеева срещу наложената й на 04.08.2023г. от В. Д. Д. служител на Център за градска мобилност ЕАД ПАМ - принудително преместване на пътно превозно средство МПС с рег. [рег. номер], приложена на 04.08.2023 г.. За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът е приел, че същата е от компетентен орган, при спазване на процедурата по налагането й и правилно приложение на материалния закон. Установено е от фактическа страна, че на 04.08.2023г. автомобилът на жалбопоателката марка Волво с рег. С 66 22 ХС е бил паркиран на [улица] срещу [номер] на специално обозначено място за паркиране на лица с увреждания. Автомобилът имал поставена карта за преференциално паркиране, но същата е била поставена в автомобила по начин, при който служителите на ЦГМ не са могли да извършат проверка за нейната валидност, поради което с устно разпореждане на ответника по касация бил преместен принудително, за което собственикът бил уведомен на мобилния си телефон. Касационната инстанция не споделя доводите на съда досежно правилното приложение на материалния закон: С нормата на чл.171, т.5, б. б от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е регламентирана възможността да се са наложи ПАМ, изразяваща се в преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съгласно чл. 120 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) контролът по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по принудително преместване на неправилно паркирани ППС може да се осъществява и от служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от ЗДвП. По делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства е видно, че В. Д. Д. служител на Център за градска мобилност ЕАД, е сред длъжностните лица, определени по посочения по-горе ред да осъществяват принудителната административна мярка принудително преместване на паркирани ППС в нарушение на ЗДвП и Наредбата за организация на движението на Столична община. С оглед на горното съдът намира, че оспорваното разпореждане за преместване е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По аргумент за противното от чл.172, ал.1 от ЗДвП, за мярката по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП не е задължителна писмена форма. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП изисква наличие на мотивирана, респ. писмена заповед само за налагането на ПАМ по другите хипотези на чл. 171 от същия закон - т.1, 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, но не и по т.5, б. б . Заповедта може да е устна или изразена чрез действие, което е в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Поради това съдът намира, че е спазена и формата на акта, съгласно представените по делото доказателства по преписката протокол и отчет за принудително преместени ППС. Спорен е въпросът за материалната законосъобразност на ПАМ, по конкретно било ли е налице основание компетентния орган да я приложи. От материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че на 04.08.2023г. жалбоподателката е паркирала управлявания от нея лек автомобил марка Волво с рег. [рег. номер] в гр.София на [улица]срещу [номер] на специално обозначено с пътен знак Д-21 място за паркиране на лица с увреждания. По делото не се спори и че жалбоподателката /касатор в настоящето производство/ притежава карта за паркиране на местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания серия [номер], сериен [номер], валидна до 01.12.2025г., която е била поставена на предното стъкло на автомобила. От събраните по делото гласни доказателства и приложените към преписката снимки се установява, че въпросната карта е била поставена по начин, който не е позволил на служителите на Център за градска мобилност ЕАД да извършат проверка на серийния номер и срока на валидност. Ето защо предмет на спора в конкретния случай е дали горното съставлява основание за принудително преместване на автомобила, паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания, т.е. за налагане на процесната ПАМ. Съгласно чл. 118, т. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощеният от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, както и в случаите когато е паркирано неправомерно на специално обозначено място, предназначено за паркиране на ППС превозващи хора с увреждания. Според §1, т. 8 от НОДТСО, неправомерно е паркиране на специално обозначено място за ППС, превозващи хора с увреждане при: а) паркиране без карта за преференциално паркиране на място за ППС, превозващи хора с увреждания; б) паркиране с невалидна карта за преференциално паркиране на място за ППС, превозващи хора с увреждания; в) паркиране на място за ППС, превозващи хора с увреждания в отсъствие на правоимащото лице; г) паркиране на място за ППС, превозващо хора с увреждания, за време повече от 4 часа. От фактическите твърдения на ответника, изложени в съдебното производство може да се направи извод, че принудителното преместване е разпоредено, тъй като на таблото на автомобила е била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, но по начин, по който не може да се възприеме визуално част от нея с цел осъществяване на контрол на серийния номер и датата на изтичане на валидността й, т.е. в несъответствие с разпоредбата на чл.96 от НОДТСО. Настоящият съдебен състав намира, че горното не съставлява основание за налагане на процесната ПАМ. Според чл. 18, ал. 1, т. 7 от ППЗДвП знакът инвалид се поставя на челната страница на картата, която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при движение с моторни превозни средства, когато те са водачи или пътници, а картата се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа. В чл. 95 НОДТСО е предвидено задължително информационно съдържание на картите за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране. В т.1 и т.2 на чл. 95 от посочената наредба детайлно е описано съдържанието и на картата за паркиране на ППС превозващи хора с трайни увреждания. Изисквания към начина на обозначаване се съдържат и в чл. 96 от НОДТСО, според който непосредствено при паркиране в зоната за почасово платено паркиране на специално обозначените за целта места картата задължително се поставя в долния ляв ъгъл на предното стъкло от вътрешната страна на автомобила, така че лицевата й част с изображението на международния знак инвалид на плътен тъмно син фон да се вижда изцяло. В конкретния случай, видно от снимките, представени с административната преписка, картата за паркиране за лице с трайни увреждания е надлежно поставена в долния ляв ъгъл на предното стъкло от вътрешната страна на автомобила, но част от вписаната информация в нея е била достатъчно видима, тъй като поставени документи пречат да се визуализират серийния номер и датата до която е валидна. Това обаче не е представлява неправомерно паркиране , тъй като не изпълва нито една от визираните в § 1, т. 8 от Наредбата хипотези - паркиране без карта за преференциално паркиране на място за ППС, превозващи хора с увреждания; паркиране с невалидна карта за преференциално паркиране на място за ППС, превозващи хора с увреждания; паркиране на място за ППС, превозващи хора с увреждания в отсъствие на правоимащото лице; паркиране на място за ППС, превозващо хора с увреждания, за време повече от 4 часа. Макар че част от вписаната информация в картата е била недостатъчно видима, обозначаването на автомобила с такава карта и изображението на международния знак Инвалид на плътен тъмно син фон е било ясно, изцяло и напълно видимо за контролните органи. Това не прави картата невалидна по смисъла на §1 т.11 от НОДТСО, съобразно който, "невалидна карта за преференциално паркиране" е карта с изтекъл срок на валидност; анулирана карта; подправена карта; копие на карта. Обстоятелството, контролните органи те не са могли да възприемат част от информацията на така поставената карта не обуславя правните последици, свързани с налагане на процесната ПАМ. Очевидно е, че автомобилът е бил обозначен по начина, предвиден в чл. 18, ал.1, т.7 от ППЗДвП. Единственото обстоятелство, мотивирало органите за контрол да преместят принудително паркираното МПС е обстоятелството, че начинът на поставяне на картата не позволявал да се възприеме задължителна визуализация с цел осъществяване на контрол. Такава хипотеза на неправомерно паркиране обаче §1, т. 8 от НОДТСО не предвижда и то не съставлява самостоятелно основание за предприемане на мярката. Не е налице и хипотезата на чл.171, т.5, б. б от ЗДвП, съобразно която с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е регламентирана възможността да се са наложи ПАМ, изразяваща се в преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В конкретния случай не е налице подлежащо на санкциониране нарушение, за което може да се направи извод и от обстоятелството, че на жалбоподателката не е бил съставен АУАН или фиш за неправилно паркиране. По делото безспорно е установено, че картата на касатора е със съответен сериен номер и е била валидна както към датата на процесната ПАМ, така и към настоящия момент. Същата е била поставена на автомобила, управляван от касатора към момента на осъщественото паркиране и е обозначила автомобила като такъв, управляван или ползван от лице с увреждания и това обстоятелство е възприето от адм. орган. По отношение на серийния номер и срока на валидност, които не е могъл да възприеме, по аргумент от чл.35 АПК административният орган преди постановяване на процесния административен акт е следвало да предприеме действия за изясняването на тези обстоятелства и евентуално изслушване обясненията на заинтересовани лица, което очевидно е могъл да стори чрез контакт със собственика на автомобила, тъй като същият е бил уведомен с SMS за принудителното преместване, от което може да се направи извод, че на ответника по касация е бил известен начин за бърз и непосредствен контакт с него. Така наложената ПАМ е незаконосъобразна и поради противоречие с целта на закона. Целта на ПАМ принудително преместване на ППС в случаите на неправомерно паркиране на местата, означени за хора с трайни увреждания, освен преустановяване на нарушението и да се предотвратят и отстранят вредните последици от него, изразяващи се в невъзможност на хората с увреждания да използват предназначените за тях места за паркиране, а в случая тази мярка е засегнала именно лице с увреждане, като с преместването не само го е лишила от правото му за това място, но и му е създала пречки, несъмнено по големи от необходимото, да се установи дали е валидна една карта, удостоверяваща ползването на такова право. Прилагането на ПАМ от вида на процесната по отношение на ППС, паркирани на забранени за това места, какъвто е настоящият случай, е в противоречие с функциите и целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН и е основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна наложената ПАМ. Предвид горното следва да бъде отменено и обжалваното определение на АССГ 3846/11.04.2024г. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, но не поради доводите и основанията, изложени в частната жалба, а тъй като същото е постановено по акцесорно искане, свързано с крайния резултат от правния спор. Ето защо неоснователно се явява и искането на частния жалбоподател, ответник по касация в настоящето производство, за присъждане на разноски. При този изход от производството се явява основателна претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В производството пред АССГ са сторени такива в размер на 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. За производството пред касационната инстанция са сторени разноски в размер на 70 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд,