Решение № 4848 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район „Овча Купел“ – Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт В. Петков против Решение № 35762/30.10.2025 г., постановено по административно дело № 6803/2025 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение по жалба на И. В. Г. е отменена негова Заповед № РОК21-РД09-05/08.01.2021 г., в частта, с която на основание чл. 193, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ е учредено в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за електропроводни линии НН от КТП „Паскал Тодоров“ през поземлен имот [номер]. В касационната жалба, която се поддържа от подалия я процесуален процесуален представител се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответните страни В. И. М. и И. В. Г. се представляват от адвокат Р. Томов, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, редовно призовано, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. На първо място, неоснователно се твърди в касационната жалба, че жалбата на И. В. Г. против процесната заповед е недопустима, което обуславя недопустимост и на съдебното решение. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че В. И. М. е придобил възмездно 85 % идеални части от поземлен имот [номер] през 2007 г., по време на брака му с И. В. Г., тоест имотът е придобит от двамата при условията на съпружеска имуществена общност. Това обстоятелство обуславя правния интерес от оспорване на заповедта и за И. В. Г. в качеството й на съсобственик на имота, без значение, че не е вписана в имотния регистър като такъв. Съдът правилно е разгледал по същество жалбата на И. В. Г., съдържаща искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като същата не й е била надлежно съобщена. Относно жалбата на В. И. М., съдът правилно в мотивите на решението е приел, че за него е преклудирана възможността да търси отмяна на заповедта като незаконосъбразна, а единствено може да претендира нищожност, което не е ограничено във времето. Същевременно е пропуснал да се произнесе по жалбата на В. И. М. с диспозитива на решението, в смисъла, който е изложен в мотивите му, тоест не се е произнесъл по цялото оспорване, с което е бил сезиран. На следващо място, основателно се явява съдържащото се в касационната жалба възражение за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в провеждане на съдебното производство без участието на надлежна страна. Установено е, че съсобственик на засегнатия от учредения с процесната заповед сервитут, освен двамата оспорващи е и лицето А. И. М., който не е бил конституиран и призован от съда като заинтересована страна по делото. Критерият за принадлежност към кръга на заинтересованите от учреденото право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, е от обективен характер, като участието на всички собственици и носители на други вещни права върху служещия имот, предмет на заповедта, в оспорената й част е било дължимо както в административното, така и в съдебното производство. Установените и описани по-горе процесуални нарушения са от категорията на съществените, което налага приложение на разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК и съдебното решение като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град. При новото разглеждане на спора е необходимо процесът да се проведе отначало, като се конституират и призовават всички надлежни страни, като с крайния си съдебен акт съдът следва да се произнесе по оспорването и на двамата жалбоподатели. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,