Решение № 10479 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 251, ал. 5 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново срещу решение 398 от 15.04.2025 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. 300/2022 г., с което е оставена без уважение молбата му вх. 2020/05.09.2024 г. за тълкуване на решение 1076/16.08.2024 г. на същия съд по адм. дело 300/2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е изменил оспорения ревизионен акт, е неясно, тъй като съдът е изменил акта по отношение на общия размер на задълженията за данък върху доходите на физическите лица от стопанска дейност като ЕТ по ЗДДФЛ за ревизираните периоди на 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от 1 332.70 лева на 1 234.41 лева и общия размер на лихвите от 335.12 лева на 301.32 лева. Сочи, че в мотивите на решението съдът е установил общия размер на недекларираните доходи на ревизираното лице в размер на 40 441.80 лева, съответно данъчната основа и размера на задълженията са определени общо, без да е посочена данъчната основа и дължимия данък за съответната година. Това, според касатора, препятства коректното изпълнение на съдебното решение, постановено от Административен съд Монтана осчетоводяването на задълженията за данъци и лихви в данъчно осигурителната сметка на ревизираното лице съгласно чл. 87, ал.2 ДОПК. Твърди, че искането му е за тълкуване диспозитива на съдебния акт, като се посочи какъв е размерът на потвърдения и отменения данък и съответните лихви, поотделно за всяка от ревизираните години, без нова и различна преценка по фактите и допълване на мотивите на съдебното решение, както е приел първоинстанционния съд. Искането е за отмяна на решението, с което е отхвърлено искането с правно основание чл. 251, ал.1 ГПК. Ответникът - Д. И. Д., не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима като подадена срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол съгласно чл. 251, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С ревизионен акт Р-04001221006665-091-001/06.04.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 67/11.07.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - Велико Търново на Д. И. Д. от гр. Монтана са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 1 332.70 лева и съответните лихви в общ размер на 335.12 лева, както и задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. за ДОО общо в размер на 2077.92 лева и съответните лихви в общ размер на 449.84 лева, за ДЗПО УПФ общо в размер на 702 лева и съответните лихви в общ размер на 151.97 лева и за ЗО общо в размер на 561.60 лева и лихви в общ размер на 121.59 лева. С решение 1076/16.08.2024 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 300/2022 г. съдът е изменил ревизионния акт в частта на установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г., като е определен данък в размер на 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева и е отхвърлил жалбата както следва: в частта на ревизионния акт за начислен данък от стопанска дейност като едноличен търговец, над размера 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева до установения данък от 1 332.70 лева (главница) и лихва (335.12 лева), както и в частта на начислените задължения за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г., в общ размер на 3 341.52 лева главница и 723.40 лева лихва. Решението в частта, в която е изменен ревизионния акт е влязло в сила, като необжалвано от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Велико Търново. Решението в отхвърлителната част е обжалвано от Д. И. Д. и е оставено в сила с решение 3120/25.03.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 10490/2024 г. За да измени ревизионния акт административният съд е приел, че брутният приход на ревизираното лице за периода 2018 г. - 2020 г. възлиза на обща стойност 40 441.80 лева, а не както е прието в ревизионния акт 42 625.80 лева. От така определения приход от стопанска дейност на лицето, съдът е приспаднал разходи за дейността в общ размер на 28 309.26 лева, представляващи 70 % от приходите, установени от ревизиращите органи на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК по аналог от търговската дейност на същото лице по друго приключило ревизионно производство. Формирал е облагаем доход в размер на 12 132.54 лева (40 441.80 лева 28 309.26 лева), от който е приспаднал установените при ревизията задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица в общ размер на 3 903.12 лева и разликата от 8 229.42 лева е обложил с данъчната ставка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от 15 %. С тези мотиви в диспозитива на решението съдът е изменил ревизионния акт в частта на установения годишен и авансов данък на ЕК за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г. като е определил данъка в общ размер на 1 234.41 лева и съответните лихви в размер на 301.32 лева, изчислени с помощта на лихвен калкулатор. С молба вх. 2020/05.09.2024 г. директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. Велико Търново е поискал на основание чл. 251 ГПК да бъде извършено тълкуване на решение 1076/16.08.2024 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 300/2022 г. в частта, в която е изменен оспорения ревизионен акт относно установения годишен и авансов данък на ЕТ за периода 01.01.2028 г. 31.12.2020 г., при което същият е определен в размер на 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева като съдът посочи размерът на отменения и потвърдения годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ поотделно за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. С обжалваното съдебно решение 398 от 15.04.2025 г. постановено по адм. дело 300/2022 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за тълкуване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че диспозитивът на решението е формулиран ясно, точно и недвусмислено, поради което не се нуждае от тълкуване. Съдът е посочил, че твърдяната от молителя неяснота засяга отразяване на задълженията по години в данъчно осигурителната сметка на лицето и е приел, че по този начин формулирано искането, по същество цели допълване на мотивите на съдебното решение, което е недопустимо. В тази връзка са изложени съображения, че на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, при условията на чл 251, ал.2 ГПК, а мотивите единствено и само обосновават формираната воля. Прието е, че смисълът на тълкуването на съдебното решение е, да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая, според съда, не е налице такава пречка за данъчните органи. Твърдението, че не може да се изпълни съдебното решение, поради това, че не е възможно да се отрази размерът на отменения/потвърдения данък и съответните лихви по отделните ревизирани години в данъчното осигурителната сметка на задълженото лице, съдът е приел за необосновано. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат. По силата чл. 251, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, на тълкуване подлежат влезлите в сила съдебните решения, които са неясни. Принципно правилно съдът е приел, че на тълкуване подлежи диспозитивът на решението. Нуждата от тълкуване възниква във всички случаи, когато трябва да се приложат правните последици на решението да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо, да бъде проведено принудително изпълнение, да се приложат конститутивните правни последици на решението (Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, ИК Сиела, 2000 г., стр. 483). В конкретния случай искането за тълкуване на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново се отнася само за частта от решението, в която е изменен ревизионния акт. Диспозитивът на решението в тази част е ясен и недвусмислен и съответства на формираната в мотивите на решението воля на съда за по-нисък размер на облагаемите доходи от стопанска дейност на ревизираното лице и за намаляване размера на установения годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. в общ размер от 1 332.70 лева на 1 234.41 лева и съответните лихви в общ размер от 335.12 лева на 301.32 лева. Неоснователни са доводите на касатора, че изменението в общия размер на данъка по ЗДДФЛ, съответно неопределянето на данъка и лихвите за всяка от ревизираните години поотделно, препятства изпълнението на съдебното решение, в частта, в която е изменен ревизионния акт. Видно от установителната част на ревизионния акт на изпълнение подлежи общия размер на установените задължения и се извършва по код за вид на плащане, според вида на задълженията. В акта изрично е посочено, че установеният годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ подлежи на изпълнение в общия му размер за ревизираните периоди от 1 332.70 лева и съответните лихви в размер на 335.32 лева с един код за вид плащане 110000. Поради това и съдебното решение, в частта, с която е изменен ревизионния акт и е определен по-нисък общ размер на данъка 1234.41 лева и съответните лихви 301.32 лева не е пречка за неговото изпълнение. Дали съдът законосъобразно е изменил акта, като е определил обща годишна данъчна основа за всички ревизирани периоди, касае съответствието на решението с материалния закон и се преценява в производството по обжалването му по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК, не и чрез неговото тълкуване, на основание чл. 251 ГПК. С оглед на изложеното правилно като краен резултат съдът е приел, че искането на директора на дирекция ОДОП Велико Търново за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение 1076/16.08.2024 г. в частта, в която е изменен ревизионния акт е неоснователно. Обжалваното съдебно решение e правилно по своя резултат и следва да сe остави в сила. Настоящият касационен състав констатира очевидна фактическа неточност в друга част от диспозитива на решение 1076/16.08.2024 г., постановено по адм. дело 300/2022 г., която не е предмет на искането за тълкуване. Налице е противоречие между волята на съда, формираната в мотивите на решението за намаление в размера на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и диспозитива на решението в частта, в която се отхвърля жалбата на Д. И. Д. против ревизионния акт в частта за начислен данък от стопанска дейност като едноличен търговец над размера 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева до установения данък от 1 332.70 лева (главница) и лихва (335.12 лева). С изменението на ревизионния акт съдът е определил годишен и авансов данък на ЕТ в общ размер на 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева. По този начин съдът е отменил начисления данък за разликата над 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева до установения с акта данък в размер на 1 332.70 лева (главница) и лихва (335.12 лева) или за сумата от 132.09 лева общо (главница и лихви). Поради това отхвърлянето на жалбата на ревизираното лице следва да e за начислен годишен и авансов данък в размер на 1234.41 лева и съответните лихви в размер на 301.32 лева, а не за разликата над размера 1 234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лева до установения данък от 1 332.70 лева (главница) и лихва (335.12 лева), както е посочено в диспозитива на решението, тъй като за тази разлика актът е изменен и тя не е дължима. Допуснатата очевидна неточност в диспозитива на съдебния акт, подлежи на отстраняване по реда на чл. 175 АПК и служебно от съда, който го е постановил. Поради това делото следва да бъде изпратено на първоинстанционния съд за поправяне на очевидната фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно размера на начисления годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,