Решение № 8159 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българска народна банка, С. Дойна и М. Велушев срещу решение 1206 от 25.02.2022 г., постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, решение 3218 от 12.05.2022 г. и срещу решение 4255 от 24.06.2022 г. постановени по същото дело. Касаторът Българска народна банка (БНБ), чрез пълномощника си адв. Войнова, обжалва решението, в осъдителната му част. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение в оспорваните части да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците - С. Дойна и М. Велушев в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба подадена от БНБ. Ответникът Министерство на финансите чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, моли да бъде оставено в сила решение 1206 от 25.02.2022 г., постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с която е прекратено производството по делото относно предявените искове от С. Дойна и М. Велушев срещу министъра на финансите. Претендира разноски за настоящата инстанция. Касаторите, С. Дойна и М. Велушев оспорват решение 1206 от 25.02.2022 г., постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град в отхвърлителната му част. Молят за отмяна в тази му част, като бъдат уважени исковите претенции в цялост. Българска народна банка в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недопустимост на касационната жалба на С. Дойна и М. Велушев, съответно за правилност на оспорения съдебен акт в отхвърлителната му част. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила решението в оспорената му част. Българска народна банка обжалва и решение 3218 от 12.05.2022 г. постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1206/25.2.2022 г. постановено по същото дело. Развива съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което се присъдят на БНБ в цялост сторените разноски. В писмен отговор, С. Дойна и М. Велушев изразяват становище за неоснователност на касационната жалба подадена от БНБ срещу решение 3218 от 12.05.2022 г. постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град. По делото е подадена е и касационна жалба от С. Дойна и М. Велушев срещу решение 3218 от 12.05.2022 г. постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, в осъдителната му част. Молят за отмяна на решението в тази част. В писмен отговор, БНБ изразява становище за неоснователност на касационната жалба на С. Дойна и М. Велушев срещу решение 3218 от 12.05.2022 г. Моли да бъде оставено в сила решението в оспорената му част. По делото е подадена и трета касационна жалба от С. Дойна и М. Велушев срещу решение 4255 от 24.06.2022 г. постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град. Молят същото да бъде отменено, алтернативно да бъде намален присъдения размер на разноските в полза на БНБ. В писмен отговор, БНБ изразява становище за неоснователност на касационната жалба на С. Дойна и М. Велушев срещу решение 4255 от 24.06.2022 г. Моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваните решения да бъде оставени в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните решения на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбите на БНБ, С. Дойна и М. Велушев са неоснователни. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по предявени искове срещу Българската народна банка и евентуално министърът на финансите, с които се претендира: обезщетение, равняващо се на законна лихва за забава върху гарантираната сума по депозита на С. Дойна, възлизаща на 1936,37 евро за периода на забава 135 дни между 22.07.2014 г. и 04.12.2014 г.; обезщетение, равняващо се на законна лихва за забава върху гарантираната сума по депозита на М. Велушев, възлизаща на 2673,34 щ.д. за периода на забава 135 дни между 22.07.2014 г. и 04.12.2014 г.; разликата между размера на дължимата договорна лихва според договорите с КТБ АД, а именно 7,5 % проста годишна лихва за евро и 6,5 % проста годишна лихва за щ. долара и действително изплатената лихва, редуцирана с решение от 30.07.2014 г. на УС на БНБ. Разликата между договорния лихвен процент 7,5 % за депозити в евро и административно наложения 2,74 % и разликата между договорния лихвен процент 6,5 % за депозити в щ. долари и административно наложения 1,86% за периода на забава 135 дни между 22.07.2014 г. и 04.12.2014 г., което прави 1,41 % върху депозити в евро и 1,74 % върху депозити в щ. долари. Общо - 725,89 евро за С. Дойна и 1236,72 щ.д. за М. Велушев; законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; М. Велушев e поискал да се присъдят лихви за забава за периода от 03.12.2014 г. до 21.3.2016 г. в размер на 516,69 щ.д., а от името на С. Дойна 351,80 евро, за същия период. С решението първоинстанционният съд е осъдил Българска народна банка да заплати С. Дойна обезщетение за имуществени вреди в размер на 1073,41 евро претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 21.3.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, както и на М. Велушев обезщетение за имуществени вреди в размер на 1712,38 щ.д., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 21.03.2016 г. до окончателното изплащане на главницата. С решението си съдът е отхвърлил: 1. иска на С. Дойна за разликата до пълния предявен размер от 1936,37 евро и за периодите от 30.6.2014 г. до 26.07.2014 г. и от 05.11.2014 г. до 4.12.2014 г.; 2 иска на М. Велушев в останалата част, за разликата до 2673,34 щ.д. и за периодите от 21.7.2014 г. до 25.07.2014г. и от 05.11.2014 г. до 4.12.2014 г.; 3. изцяло исковете на М. Велушев за присъждане на разликата между размера на дължимата договорна лихва според договорите с Корпоративна търговска банка АД, а именно 6,5 % проста годишна лихва за щ. долара и действително изплатената лихва, редуцирана с решение от 30.07.2014 г. на УС на БНБ 1,86% върху депозити в щ. долари за периода на забава 135 дни, между 22.07.2014 г. и 04.12.2014 г., общо 1236,72 щ.д., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. 4. изцяло исковете на С. Дойна за присъждане на разликата между размера на дължимата договорна лихва според договорите с Корпоративна търговска банка АД, а именно 7,5 % проста годишна лихва за евро и определения с решение от 30.07.2014 г. на УС на БНБ 2,74% за периода на забава 135 дни, между 22.07.2014 г. и 04.12.2014 г., общо 725.89 евро., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Със същото решение е осъдил М. Велушев и С. Дойна, да заплатят на министъра на финансите сумата от по 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът обосновал извод, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди за цитирания период и причинноследствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие. По делото е приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищцата С. Дойна е сключила с КТБ АД, (в несъстоятелност), договор за платежни услуги от 27.02.2013 г. въз основа на който е открита разплащателна сметка /в лв./ и спестовен влог /в евро. На 6.11.2014 г. за ищцата е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 105 704,04 лв., левова равностойност на 54045,62 евро към Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, в съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 Закона за гарантиране влоговете в банките /отм./, като в посочената сума се включват и лихвите към 6.11.2014г., като за периода 20.06.2014 г. 06.11.2014 г. начислените възнаградителни лихви са възлизали на 607,63 лв., а за периода 21.07.2014 г. 06.11.2014 г.: 411,28 лв. Установено е, че тъй като са изплатени всички гарантирани от ФГВБ суми, ищцата С. Дойна не е била включена в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ АД (в несъстоятелност) вземания. Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви за периода 21.07.2014 г. 06.11.2014 г. са в размер на 411,28лева, съгласно удостоверение, издадено от КТБ АД (в несъстоятелност). На следващо място е установено, че ищецът М. Велушев е сключил с КТБ АД (в несъстоятелност), договор за платежни услуги от 11.04.2013 г. Видно от писмо от 16.07.2021 г. от ФГВБ, на ищеца е изплатена сумата от 117 085,09 лв., левова равностойност на 73 819,02 евро, като с посочената сума ищецът се е разпоредил. Съдът е установил, че съгласно удостоверение от КТБ АД (в несъстоятелност), не може да се каже каква част от посочената сума е главница и каква лихви. Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви за периода 21.07.2014 г. 06.11.2014 г. са в размер на 385,45 щ.д. Съгласно удостоверение от КТБ АД (в несъстоятелност), за периода 20.06.2014 г. 30.06.2014 г. лихвеният процент е бил 6,50 %, а лихвата 471,73 щ.д.за периода 30.6.2014 г. 06.11.2014 г. За периода 01.07.2014 г. 06.11.2014 г. е начислявана възнаградителна лихва от 1,86 %, а лихвата за периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г. 370,77 щ.д. На 06.11.2014 г. за ищеца е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 105 704,04 лв. към ФГВБ, в съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 Закона за гарантиране влоговете в банките /отм./., като в посочената сума се включват и лихвите към 6.11.2014г. За периода 20.06.2014 г. 06.11.2014 г. начислените възнаградителни лихви са възлизали на 607,63 лв., а за периода 21.07.2014 г. 06.11.2014 г.: 411,28 лв. Съгласно удостоверение от КТБ АД (в несъстоятелност)за периода 20.6.2014 г. 30.6.2014 г. лихвеният процент е бил 7,50 %, а лихвата 500,37 щ.д.за периода 30.06.2014 г. 06.11.2014 г. За периода 1.7.2014 г. 06.11.2014 г. е начислявана възнаградителна лихва от 2,74 %, а лихвата за периода 25.7.2014 г. 06.11.2014 г. 395,61 евро. С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове. Искът за вреди, изразяващи се в неплатени лихви върху гарантирания депозит от 196 000 лв. се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ АД орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ АД за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ АД под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. В случая е налице неизпълнение на парично задължение, обосноваващо търсените вреди от забавено плащане, в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. Вредата за ищците се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г., както правилно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди, резултат от тази забава. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а съдебното решение в оспорваните му части като правилно следва да бъде оставено в сила. На следващо място с решение 3218 от 12.05.2022 г. постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1206/25.2.2022 г., постановено по адм. д. 2879/2016 г. на АССГ, като навсякъде в решението изразът "от 25.7.2014 г. 6.11.2014 г." ДА СЕ ЧЕТЕ "от 26.7.2014 г. 5.11.2014 г.", и е изменил решение 1206/25.2.2022 г., постановено по адм. д. 2879/2016 г.по описа на АССГ, в частта му за разноските като е осъдил ищците С. Дойна да заплати на Българската народна банка сумата от 3,5 лв. разноски в производството, както и 360 лв. юрисконсултско възнаграждение и М. Велушев, да заплати на Българската народна банка сумата от 3,5 лв. разноски в производството, както и 360 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че съобразно уважената част на исковете следва да се присъдят разноски за държавна такса от 7 лв., както и юрисконсултско възнаграждение от по 360 лв. в полза на ответника БНБ и в тежест на всеки един от ищците, поотделно, като размера е определен на основание чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, който е и максимално определения там размер. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Неправилно е решението и в частта му, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника по делото разноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 21.03.2016 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което неправилно съдът е приел, че е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. Водим от изложеното при постановяване на решение 3218 от 12.05.2022 г.постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, настоящата инстанция счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде отменено в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли претенцията за присъждане на разноски от страна на БНБ. С оглед отмяната на решение 3218 от 12.05.2022 г. в частта относно присъдените в полза на БНБ разноски, следва да бъде отменено и решение 4255 от 24.06.2022 г., постановено по адм. д. 2879/2016 г. по описа на АССГ, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата от 26.05.2022 г. на БНБ по чл. 175, ал.1, АПК във връзка с чл. 144 ал. 1 АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение/поправка на решение 3218 от 12.05.2022 г. бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на касационните жалбоподатели БНБ, С. Дойна и М. Велушев разноски по компенсация не се дължат. Претенцията на процесуалния представител на ответника Министерство на финансите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е неоснователна и не следва да бъде уважена. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ са специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, или на юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос не е празнота в правото, която да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение