Решение № 8265 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2014 г.

Решение № 8265 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Дядо Божко" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3597/29.05.2014 г. по адм. д. № 9154/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2251200422/29.04.2013 г. на ТД на НАП - Дирекция "СДО" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че съдът присъдил прекомерно юрисконсултско възнаграждение. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Поддържа, че в РА са определени задължения на касатора като работодател и осигурител по декларациите на дружеството, които не са внасяни и са определени и лихви. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2251200422/29.04.2013 г. на ТД на НАП - Дирекция "СДО", с който са определени задължения по чл. 42 ЗДДФЛ 153 060,87 лв. с лихви, вноски за фонд ДОО 459 124,62 лв. с лихви, вноски за НЗОК 253 996,44 лв. с лихви, вноски за фонд ДЗПО-УПФ 76 330,64 лв. с лихви за периода 1.11.2009 г. - 31.08.2012 г. и вноски за фонд ГВРС 1704,07 лв. с лихви за периода 1.11.2009 г. - 31.12.2010 г. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА и доводите на страните. Дал е указания на жалбоподателя, че следва да докаже обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително, че следва да поиска експертиза за възраженията си по размера на начислените, но невнесени данък върху доходите на работниците и осигурителни, и здравни вноски върху начислените и изплатени трудови възнаграждения на работниците си. Въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да установят фактическа обстановка, различна от възприетата в РА и съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА като недоказана. В касационната жалба се правят същите възражения, като в жалбата до АССГ, за които административният съд е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Доводът за неправилно изчислени по размер вноски за данък върху доходите и вноски за осигуровки правилно е отхвърлен от съда, след като не е назначена счетоводна експертиза, която да провери изчисленията в РА. В РА вноските са определени по данните от ревизираното лице за начислените вноски, които не е внесъл, поради което в РА е установено задължение за внасянето им ведно със съответните лихви. Неоснователен е и доводът за неправилно определяне на вноски за лицата, назначени като шофьори на товарни автомобили с товароносимост от 12 т и повече и на шофьор на автокран, които по чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране са от втора категория труд. В РА за тези лица правилно е доначислена вноска от 3% за ДОО. Не е доказан доводът на касатора, че товарните автомобили, управлявани от шофьорите са с товароносимост под 12т. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер 13 219 лв., което предвид фактическата и правна сложност на делото е прекомерно и следва да бъде намалено на минимума по чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 11 987,25 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,