Решение № 13337 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2015 г.

Решение № 13337 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р И. Й. К. срещу решение № 502 от 7.10.2015 г., постановено по адм. дело № 331/2015 г. по описа на Административен съд - М., с което е отменено решение № 202 от 18.05.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), като незаконосъобразно и отхвърля жалбата на д-р И. Й. К. срещу решение № 202 от 18.05.2015 г. на КЗД. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, редовна призована чрез процесуален представител юрк. М., оспорва касационната жалба. Останалите ответници по делото - Директора на Районна здравноосигурителна каса - М., и Управителя на Национална здравноосигурителна каса не се явяват, редовно призовани, представляват се от процесуален представител юрк. П., която оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на Административен съд - М.. Въпреки обжалването касатора фактически не сочи нито един факт, за който да твърди, че е възприет от първоинстанционния съд в съответствие със събраните по делото доказателства. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение - обосновано и законосъобразно. Съдът е направил обоснован извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуално правила при постановяване на решение № 202 от 18.05.2015 г. от КЗД на основание чл. 14, ал. 1 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация (ППКЗД). В случая, решението е подписано не от председателя на състава извършил проучването и участвал в откритите заседания, а от друго лице чл. на КЗД, което се е подписало за председател на състава. Така постановеното решение е незаконосъобразно на основание чл. 14, ал. 1 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация (ППКЗД) и се явява самостоятелно основание за отмяна на същото. Съдът е проверил законосъобразността на решение № 202 от 18.05.2015 на КЗД и на другите основания съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2-5 от АПК, като е приел, че решението е постановено от компетентен орган в съответствие със законовите изисквания на чл. 66 от ЗЗДискр. и с разпоредбите на Г. Ч., раздел Първи от ЗЗДискр. Основния спор между страните в производството пред административния орган е, че РЗОК - М. и НЗОК прилагайки разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Правилата за реда за определяне на броя специализираните медицински дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ поставя в неравностойно положение д-р И. Й. К. спрямо останалите здравни заведения и специалисти, имайки предвид определения му лимит от РЗОК за първото тримесечие на 2012 г. Същия е изложил и твърдения, че е подложен на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "обществено положение" при определяне на лимит за специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на Медико-диагностичните дейности (МДД) от страна на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - М. и от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., разпределящ доказателствената тежест между страните в спорове за наличието или липсата на дискриминация, дискриминираното лице следва да "представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация". Правилно съдът е констатирал, че такива факти не са представени по делото. Налице са единствено твърденията в тази насока на касатора. Последните са преценени правилно от съда, като са съобразени с всички събрани доказателства: становището на заинтересованата страна РЗОК - М. и НЗОК и факта, че твърденията на д-р И. Й. К. са оборени в производството. Установено е, че д-р К. е регистриран като Амбулатория за индивидуална практика за специализирана мед. помощ по неврология. Между него и РЗОК - М. има сключен договор за оказване на специализирана извънболнична помощ с клауза всяко тримесечие РЗОК - М. да определя брой на назначаване на специализирани мед. дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности. Определянето на броя им е съобразно специалните правила, приети с решение № РД-НС-04-5/31.01.2012 г. на Надзорния съвет на НЗОК и отклонение от тези правила не е констатирано от съда. Изводът на Административен съд - М. за недоказаност на твърдението на касатора, отправено към Комисията, се явява обосновано и в съответствие с липсата на представени от нея доказателства в противната насока. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд - М. решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на пето отделение,