Решение № 13315 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. С. и А. М. С., чрез процесуалния им представител адв. Хвърчилкова, против решение 3047/18.03.2025 г., постановено по адм. дело 467/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед КС-225А-4/13.02.2024 г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която на основание чл. 225а, вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: Жилищна сграда и склад , изградени в ПИ с [идентификатор] с административен адрес гр. Варна, [район], [местност]. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. В с.з. касационните жалбоподатели не се явяват. Представляват се от процесуалният си представител, който поддържа жалбата като излага доводи, идентични с тези в касационната жалба и представя списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна - кметът на район Аспарухово при Община Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд,състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна отхвърля жалбата на Н. В. С. и А. М. С. срещу заповед КС-225А-4/13.02.2024 г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която на основание чл. 225а, вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: Жилищна сграда и склад , изградени в ПИ с [идентификатор] с административен адрес гр. Варна, [район], [местност]. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. Решението е валидно,допустимо и правилно . Изводите на административния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, са правилни и постановени в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, вкл. и заключенията на съдебно - техническите експертизи. По делото е установено по несъмнен начин, че в поземления имот е отразена единствено сграда със застроена площ 16 кв.м., с [идентификатор], вписана като вилна сграда еднофамилна, на един етаж. Данни за съществуването на друга, по-стара самостоятелна сграда не се установяват. Експертните заключения установяват още, че жилищната сграда и прилежащият склад не отговарят на приложимите строителни и устройствени нормативи както към заявената от жалбоподателите дата на изграждане 2001 г., така и към настоящия момент. Нарушени са изискванията за минимални разстояния до границите на имота, включително и след влизане в сила на действащия ОУП, като складовата постройка не отговаря на нормата на чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Наред с това помещенията в жилищната сграда не отговарят на нормативните изисквания за минимална светла височина и за естествено осветление, съгласно Наредба 5/1998 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, нито на Наредба 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При така установената фактическа обстановка правилно е прието, че процесният строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Установяването на това обстоятелство е било предмет на съдебно административно производство, което е приключило с влязло сила решение 5972 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело 1490/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в което е прието, че строежът не е търпим, поради което въпросът не подлежи на повторно обсъждане в настоящото производство. Това съдебно решение е задължително за гражданите, организациите и съдилищата в РБ България. При липса на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 225а ЗУТ, които обуславят издаването на заповед за премахване на строежа. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при правилно приложение на правните норми. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,