Решение № 8415 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 772/2010 г.

Решение № 8415 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 772/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 1966 от 20.11.2009 г., постановено по адм. д. № 882/09 г. Административен съд - гр. Варна, първо отделение, десети състав, е отменил ревизионен акт № 0303626/27.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 152/25.04.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна в частта, в която на Недялка Илиева Власева, в качеството й на ЕТ "Санел - Недялка Власева", са определени данъчни задължения по чл. 35 за данъчен период 01.01.2004 - 31.12.2004 г. в размер над 3 645,43 лв. и над 1 326,10 лв. за лихвите за забава. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част за разликата над 785,47 лв. данък общ доход за 2004 г. и лихви за забава в размер над 290,84 лв., е подадена касационна жалба от Недялка Илиева Власева, в качеството й на ЕТ "Санел - Недялка Власева", чрез пълномощника й адв. Ваня Колева. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА в частта му, в която са установени данъчни задължения за разликата над 785,47 лв. данък общ доход за 2004 г. и лихви за забава в размер над 290,84 лв. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд - гр. Варна е отменил ревизионен акт № 0303626/27.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 152/25.04.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна в частта, в която на Недялка Илиева Власева, в качеството й на ЕТ "Санел - Недялка Власева", са определени данъчни задължения по чл. 35 за данъчен период 01.01.2004 - 31.12.2004 г. в размер над 3 645,43 лв. и над 1 326,10 лв. за лихвите за забава. В тази си част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Решението е влязло в законна сила и в необжалваната отхвърлителна част относно установено задължения в размер на 785,47 лв. данък общ доход за 2004 г. и лихви за забава в размер над 290,84 лв. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначалното решение на Варненския административен съд № 1242 от 06.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1274/08 г. с Решение № 4095 от 30.03.2009 г. на Върховния административен съд, първо а отделение, по адм. д. № 14491/08 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на съдебния акт първоинстанционния съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, начина на определяне на данъчната основа за определяне на задълженията на търговеца за процесната 2004 г. и установеният размер на данъчните задължения. Съдът е описал подробно и възраженията на жалбоподателката срещу така установените задължения, както и ангажираните от нея доказателства в хода на делото, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съобразно указанията в отменителното решение съдебно-икономическа експертиза. Съобразявайки доказателствата по делото и доводите на страните административният съд е приел, че данъчната основа за 2004 г. следва да бъде определена в размер на 8 591,81 лв. /декларирано по данъчна декларация/ плюс 25 661,58 лв., представляващи левовата равностойност на 13 120,56евро суми с неустановен произход, или общо 35 098,39 лв., от които следва да бъде приспадната сумата 15 523,79 лв., представляващи наличността по сметката в щатски долара на търговеца към 01.01.2004 г., или данъчната основа възлиза на 19 574,60 лв. Върху нея съдът е определил задължения за данък общ доход за 2004 г. в размер на 4 570,23 лв., от които остават дължими 3 685,43 лв. и лихви за забава в размер на 1 326,10 лв. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства, ангажирани от страната, че от негова страна е допуснато разместване на доказателствена тежест, като е посочено, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да обори констатациите на ревизионния акт, без да бъде съобразено, че ревизията не се е развила при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК и ревизиращият орган е следвало да обоснове констатациите, в това число и тези за неустановени приходи, доказателства в която насока не са събрани по време на ревизията. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил представени от жалбоподателката писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин, че тя е притежавала сумите, за които е прието в РА, че са с неустановен произход, както и че съдът се е позовал при изграждане на изводите си на заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, на която е поставена задача да даде отговор на чисто правни въпроси, което е недопустимо. На база на посоченото се гради и довод за неправилно приложение на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. Както бе вече посочено, производството пред административният съд е развито по реда на чл. 226 от АПК, като в тази насока са спазени дадените указания в отменителното решение на ВАС, в това число и тези за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Ревизионното производство действително не е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и съставеният ревизионен акт не се ползва с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Независимо от това от данните по делото не може да бъде направен извод, че от страна на административния съд е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в разместване на доказателствената тежест, и че съдът не е съобразил, че в тежест на органа по приходите е да докаже твърденията и констатациите. Констатациите на органа по приходите за наличие на приходи с неустановен произход за ревизирания период са изградени на база на анализ на установените факти и обстоятелствата по време на ревизията, както и на подадена декларация от ревизираното лице относно притежаваните от него суми към началната дата на данъчния период. Въпросната декларация се намира на л. 279 от административната преписка, подадена е във връзка с искане от ревизиращия орган, което е допустим способ по ДОПК и в нея е посочено, че към 01.01.2004 г. ревизираното лице притежава в брой сумата 30 000 евро и 10 046,07 щатски долари. В този смисъл не може да бъде прието, че от страна на ревизиращите органи не е била упражнена активност към разкриване на обективната истина, в това число и чрез проверка на наличните сметки на търговеца за предходни на ревизията периоди. При спазване на правилата за доказване, уредени в ДОПК, на базата на анализ на събраните при ревизията доказателства от органа по приходите е направен извод, че за проверявания период са налице приходи с неустановен произход, които следва да бъдат включени в данъчната основа и за тях да бъдат определени данъчни задължения. Твърдението за неустановения произход съставлява отрицателен факт, едно умозаключение, изградено на база на анализ на събрани чрез допустими средства доказателства, и при проверка за неговата правилност следва да бъде установено дали при изграждането му са спазени съответните логични правила. От друга страна, установеният произход на средствата, респективно тяхната необлагаемост, съставлява един положителен факт от обективната действителност, който има благоприятни последици за данъчно-задълженото лице, поради което по силата общите правила на доказване - чл. 170, ал. 1 от АПК , във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респективно чл. 154 от ГПК в негова тежест е да докаже тяхното възникване. В конкретния случай за установяване на твърденията си жалбоподателката е ангажирала писмени доказателства - нотариални актове, извлечения от сметки и прочие, които са обсъдени от първоинстанционния съд, като е направен извод, че те не оборват констатациите на ревизионния акт. Употребеният израз "оборват" не означава, че съдът е допуснал разместване на доказателствената тежест, а съставлява извод, че ангажираните от страната доказателства не доказват тезата й за установеност на прихода. В този смисъл се явяват неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съответно необсъждане на всички ангажирани от страната доказателства. Неоснователни са и оплакванията по отношение на възприемане на заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза. Начинът на определяне на задачата и констатациите на експерта действително касаят правни въпроси, на които отговор следва да даде съда, но от мотивите на решението е видно, че съдът е обсъдил и възприел заключението единствено относно определяне на данъчната основа и то при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, обсъждайки го с останалите доказателства по делото. На база на анализ на доказателствата по делото е направен обоснован извод, че по сметката на едноличния търговец за 2004 г. са постъпили съответно 4 800, 5000 и 3 320 евро, по отношение на които не е установен произход и се явяват приход на търговеца, който следва да бъде включен в данъчната основа. При изграждане на този си извод съдът е обсъдил всичко доказателства по делото, доводите и доказателства за извършените продажби на недвижими имоти са съобразени и правилно е прието, че посочените суми не се покриват от тях. На база на това правилно е определен размера на данъчната основа за 2004 г. и размера на данъчните задължения за данък общ доход за 2004 г., поради което направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон също се явяват неоснователни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,