Решение № 8064 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14833/2018 г.

Решение № 8064 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14833/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуален представител, срещу решение № 1712/10.10.2018 г. по адм. дело № 464/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - Б., в частта, с която същата e осъдена да заплати 1 600 (хиляда и шестстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди и 10 лева разноски по делото в полза на Т. А. Счита решението в обжалваната част за неправилно, поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице доказани претърпени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/бездействие. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано висок и не е подкрепен с доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата молба на Т. А. в тази част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. При условията на алтернативност моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. А., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна. Смята, че решението в осъдителната част следва да се отмени частично, в частта за разликата над 1000 лева, като се отхвърли предявеният срещу ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до 1600 лева, а в останалата част решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, по отношение на размера на определеното обезщетение. Първоинстанционният съд е бил сезиран с два предявени иска на Т. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С., за сума в размер на 8 000 (осем хиляди) лева – първият иск, в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, е за лошите битови условия в затвора – гр. Б., а вторият за същия размер – за неосигурено навременно медицинско обслужване и лечение, както и неосигурен здравен контрол и хигиена в затвора гр. Б.. Претендираното обезщетение е за претърпени неимуществени вреди от бездействия на администрацията, за периода 14.02.2013 г. - 29.04.2013 г. и за 21.05.2014 г. – 30.06.2017 г. при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в затвора - гр. Б. Изложени са твърдения, свързани с лошите битови условия в затвора. Ищецът е посочил, че жилищната площ в килията, която е обитавал е много под минимално допустимото, поради пренаселеността на затвора, недостатъчно количество храна и с лошо качество. Наред с това всяко денонощие в определен времеви отрязък е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода. На 22.01.2015 г. ищецът е бил изведен от корпуса на затвора и откаран до шокова зала на УМБАЛ - Б. за гипсова имобилизация на дясна ръка - поради счупване на метакарпални кости. Посочил е, че не му е оказаната навременна медицинска помощ, а три дни е лекуван с лук и аспирин. Съдът е обосновал извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на затвора – гр. Б. Ищецът, заедно с останалите затворници, е бил принуден да облекчава своите биологични нужди пред погледите на другите затворници. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, са били и потенциална заплаха за здравето. Съдът е приел за доказана липсата на реализирани елементарни хигиенни стандарти - в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода посредством която да се хигиенизират непосредствено след това. Относно твърдението на ищеца за лошо и недостатъчно качество храна, съдът е установил, че не са налице данни които да стоят в причинно-следствена връзка за предявения иск по ЗОДОВ. Съдът е обосновал извод и за недоказаност на твърдението на ищеца за липса на адекватно медицинско обслужване. АС е счел, че справедливото обезщетение за ищеца в случая е в размер на 1600 лева. За разликата над тази сума до претендирания размер исковата претенция е отхвърлена. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите на ГДИН, с които дефинира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан. В случая е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на затвора - гр. Б. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в затвора – гр. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) относно критерия за желателен стандарт за жизнено пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г.), във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно АС - Б. приема, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. От друга страна са основателни доводите в касационната жалба относно размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за неговото намаляване. Това следва и от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При преценката на данните по делото и предвид останалите развити оплаквания на ищеца, липсват данни за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Няма данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по-голяма времева продължителност. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по-малка от така присъдената. В конкретния случай следва да се отчете увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на престоя на ищеца, в който е било налице отклонение на изискванията в затвора - гр. Б. от около 31 месеца. Преценката следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 1200 лева за целия период. Така фиксираната сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчита се наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1600 лева на 1200 лева. За разликата над 1200 лева до 1600 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 1200 лева решението като правилно следва да се остави в сила. Решението, в частта за разноските е постановено в съответствие със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, която дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид това, правилно с решението ГДИН е осъдена да заплати внесената държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение