Решение № 6220 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2009 г.

Решение № 6220 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Бъдеще за България" против решение № 1024 от 21.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1926/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - общинският съвет Пловдив, не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът - областният управител на област Пловдив, не се представлява в съдебно заседание.

Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на касационния жалбоподател, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Областният управител на област Пловдив е оспорил пред Административен съд - Пловдив решение № 269 на общинския съвет - Пловдив, взето с протокол № 16/17.09.2008 г., с което е прието повторно негово решение № 238 (поради техническа грешка в решението неправилно е посочен № 239) по протокол № 14/24.07.2008 г.). С решение № 238 общинският съвет е предоставил под наем на Фондация "Бъдеще за България" за срок от 10 години недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Княз Церетелев" № 1. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и предложение на общинския съветник Даниела Желязкова. Същото е върнато от областния управител за ново разглеждане на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА.

С решение № 269 е прието повторно (след връщането му) решението за отдаване под наем на процесния имот. Като правно основание за вземането му са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 9 във вр. с ал. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 14, ал. 6 от ЗОбС и чл. 18, ал. 3 от НРПУРОС и предвид изложените в предложение с вх. № Х-242/15.08.2009 г. фактически основания.

В производството пред Пловдивския административен съд е конституирана като заинтересована страна настоящият касационен жалбоподател Фондация "Бъдеще за България", която до оспорването е ползвала имота на основание договор за наем от 14.07.1998 г., приложен по делото.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел, че акта на общинския съвет не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е изискал всички документи, удостоверяващи статута на имота, след анализа на които е заключил, че е публична общинска собственост, тъй като за него няма прието решение на общински съвет - Пловдив за промяна на статута, на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОбС (доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.). С тези мотиви решаващият съд е отменил оспореното административно решение.

Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изложил правилни мотиви, съобразно установената фактическа обстановка и относимата към случая нормативна уредба.

1. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение на общинския съвет е немотивирано. Възраженията на касационния жалбоподател в тази посока са неоснователни. Без съмнение законът позволява фактическите и правни основания за издаване на акта да бъдат обективирани в друг, стоящ вън от него. В случая това е предложението направено от общинския съветник Д. Желязкова, като с това ще се считат за изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 4 от АПК за мотивираност на административния акт. Но и при това положение в направеното предложение трябва ясно и конкретно да е посочено на какво основание и по какви причини следва да бъде издаден административният акт. Това задължение на административния орган не се изчерпва с посочване на относимия към случая нормативен акт и изброяване на разпоредбите от него, а следва да бъдат изложени конкретните обстоятелства и особеностите на индивидуалния случай, анализа на които предпоставят вземане на въпросното административното решение. В случая изискването на закона не е спазено нито в предложението на общинския съветник Желязкова, нито в решението на общинския съвет.

1. По отношение статута на процесния имот: Със съдебно разпореждане е изискано цялото досие, както и всички документи удостоверяващи статута на имота. Това изискване на съда включва решение на общинския съвет - Пловдив, взето на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, с което статута на имота е променен от публична в частна общинска собственост.

Представени са два акта за общинска собственост: акт за публична общинска собственост № 87/27.04.1998 г., издаден на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с § 6 от ПЗР на ЗМСМА - отм., чл. 6 от ЗС; чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС и акт за частна общинска собственост с № 1251/30.01.2009 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОбС (изм. ДВ, бр. 22 от 24 февруари 1998 г.), действащ към момента на съставяне на приложения акт за публична общинска собственост от 27.04.1998 г., общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата. По делото е представен акт за държавна собственост № 1467-1801-стар/11.07.1951 г., акт за вземане на недвижим имот за държавен от същата дата, както и заповед на председателя на ГНС - Пловдив с № 707 от 19.06.1974 г., издадена на основание чл. 15 от Правилника за държавните имоти (отм.), съгласно която процесният имот е предаден безвъзмездно на Управление "Старинен Пловдив".

Като друго правно основание за издаване на акта за публична общинска собственост е посочена и разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС, която в редакцията към изменението на ДВ, бр. 22 от 24.02.1998 г. гласи, че публична общинска собственост са недвижимите имоти и движимите вещи ..., обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение.

От забележката в приложения акт за публична общинска собственост е видно, че на основание отменената разпоредба на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.) имота се е трансформирал в частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОбС. Това е и единственото основание да бъде съставен акт за частна общинска собственост № 1251/30.01.2009 г.

Настоящата съдебна инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно статута на процесния имот.

По делото няма представено решение на общинския съвет, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, за обявяване на сградата за частна общинска собственост и следователно не е оборена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост. Направената забележка върху акта за публична собственост не изчерпва задължението на общинския съвет да проведе процедура по промяна статута на имота, завършваща със съставянето на акта за частна общинска собственост.

По тази причина оплакването на касационния жалбоподател, че с отмяна на правното основание, въз основа на което е съставен акта за публична общинска собственост, настъпва по право промяна в статута на имота е неоснователно. В чл. 140 от Конституцията на Република България е постановено, че общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а чл. 138 от същата е прогласено, че общинският съвет е органът на местното самоуправление. Следователно, той е този, който има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество - т. е. да упражнява правата на едноличния собственик, на общината като правен субект и юридическо лице. В правомощията на общинския съвет е и промяната на статута на имотите, респ. предназначението им, но това правомощие се упражнява при спазване на законоустановената процедура по ЗОбС, което в случая не е станало.

Освен изложеното, следва да се допълнят мотивите на обжалваното решение със следното: налице е и незаконосъобразно постановен мотив на Решение № 269 на ОбС - Пловдив, взето с Протокол № 16/17.09.2008 г., който гласи: "приема повторно Решение № 239, взето с Протокол № 14/24.07.2008 г. на ОбС - Пловдив". Веднъж отменено Решение № 239 било от областния управител или от съд, то вече не съществува в правния мир. Ако ОбС е решил, че следва отново със същите съображения - мотиви да приеме дадено решение, то следва да има свой нов номер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение