Решение № 263 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 682/2015 г.

Решение № 263 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 682/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивно решение по внохд. № 352/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново е подадена касационна жалба от подсъдимия Г. И. С. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник, с доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Частния обвинител, чрез повереника си е на становище жалбата като неоснователно да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че следва да се остави в сила въззивното решение, тъй като не са налице твърдяните съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.03.2015 г. постановено по внохд. № 352/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново, е изменена присъда по нохд. № 34/2014 г. на Окръжен съд Габрово, като е отменена частта в която подсъдимия С. е признат за виновен, да е разрешил утилизация на мина К090 М2А1,както е за нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5 ЗЗБУТ и раздел II т. 3 от инструкция по техника за безопасност при демилитаризация на боеприпаси, за които нарушения е оправдан. В останалата и част, с която подсъдимия е признат за виновен, че на 11.01.2012 г., като началник цех демилитаризация на ЕКСПАЛ [фирма] Г., причинил по непредпазливост смъртта на П. Ц. и средна телесна повреда на Н. И., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като при ръководството на дейността в цеха и осигуряване на условия за охрана и безопасност на труда на работещите в участък "Д-12", нарушил чл. 11, ал. 5 вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД07-2/16.12.2009 г., раздел I т. 2 и раздел II. 3 от инструкция по техника за безопасност при демилитаризация на боеприпаси, изготвена в същата фирма, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. с чл. 54 НК, е осъден на две години лишаване от свобода, и на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 54 на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С.: Защитата на подсъдимия спори "оценъчната дейност" на въззивния съд, т. е. нарушение на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. Изложена е "приета" от защитата фактическа обстановка и подробно е аргументирано несъгласието, с това на кой свидетел следва да се даде вяра. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Въззивния съд също е провел съдебно следствие, където са преразпитани отново "главните" свидетели- пострадалия Н., И. С. и Г. Събраните по делото доказателства са обсъдени детайлно, като липсват надценяване, подценяване, игнориране или превратно тълкуване на доказателства и доказателствени средства. Особено внимание инстанционните съдилища са отделили на гласните доказателствени средства, които са съпоставени с обясненията на подсъдимия (също подробно обсъдени), след което е последвала и внимателна преценка за достоверност. За да приеме, че подсъдимия не е направил нищо, за да предотврати настъпилия вредоносен резултат, съда се е позовал на показанията на св. Н. И. -"писменна или устна заповед от подсъдимия, да бъдат изтеглени новите версии мини не съм виждал и не съм чувал, чувал съм това само от И. С.. За новите мини на мен не ми е провеждан инструктаж, не зная да е провеждан. " И на св. И. С. -"на 6.01.2011 г. около 16 ч....П. излезе от цеха и каза, че е излязъл нов модел мина.Влязох в помещението видях че е нов модел, разглобих я и понеже нямаше документи, нямаше обучение на работниците, нямаше оперативна практика им забраних да я работят.Писменна заповед се издава от началник цеха.За да се утилизират тези мини, трябва да се направи оперативна практика, инструктаж и обучение на работниците". Изводите по фактите са направи след задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е посочено кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. И двете инстанционните съдилища са посочили защо не възприемат "фактическата обстановка" така както я вижда защитата и преповтарянето, на съображенията им е неуместно. С въззивното решение е отговорено на всички доводи посочени във въззивната жалба, т. е. въззивния съд стриктно е изпълнил задължението се по чл. 339, ал. 2 НПК. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. В тази връзка възражения на защитата не са направени. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение, при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия С. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение