Решение № 14733 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2012 г.

Решение № 14733 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгарплод" ЕООД гр. Бургас, подадена против Решение № 85/18.01.2012 г., постановено по адм. дело № 405/2011 г. по описа на Административен съд /АС/Бургас. Касаторът излага подробно развити оплаквания за необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Заявява претенция за присъждане на направените разноски в съдебното производство. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и събраните доказателства по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, съдебният състав на АС Бургас е отхвърлил жалбата на "Булгарплод" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/0201001546/06.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-39/03.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Бургас при ЦУ на НАП. С РА, за данъчни периоди м. 07,08 и 09. 2009 г. за "Булгарплод" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 98 605,80 лв. поради отказано право на приспадане на данъчен кредит, начислени са лихви за забава в размер на 13 028,39 лв. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК, спазена е процедурата по глава XV ДОПК. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото. По съществото на спора съдът е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактурите, издадени от доставчиците "Стил ком 2000" ЕООД гр. Велико Търново, ЕТ "Даниел- Данко Атанасов" гр. Павликени и "Митексим" ООД гр. Бургас, всички за покупка на стоки, представляващи пресни плодове и зеленчуци. Приел е, че в доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи предпоставките за възникване и упражняване на субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е счел, че една от тези предпоставки е установяване наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 ЗДДС, т. нар "реалност" на доставките. Приел е, че извършването на доставките не е доказано, тъй като не били представени убедителни доказателства, които да установят прехвърляне на правото на собственост, за което не е ценил доказателствената сила на представените от ревизираното лице /РЛ/ писмени доказателства, не е кредитирал заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, изяснил е фактическата обстановка по спора, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса. Делото е било изяснено от фактическа страна. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил необосновани фактически и правни изводи, като краен резултат е постановил незаконосъобразен акт. Не е спорно и е установено пълно по делото, че осчетоводяването на доставките, включването им в съответните дневници за покупка/продажба е извършено при спазване на счетоводните правила и нормативи, своевременно са подадени СД по ДДС. Доставките са заплатени - в брой или по банков път. Не е спорно също, че РЛ е извършвало последващи облагаеми доставки със собствени стоки, получени в размер и вид, съответстващ на стоките, описани във фактурите, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. РЛ е получавало и извършвало доставки на пресни плодове и зеленчуци, което съответства на основната развивана от лицето дейност - търговия с плодове и зеленчуци в търговските обекти на дружеството. Спорен е въпросът дали доставките на фактурираните плодове и зеленчуци през м. 07-09. 2009 г. - са получени именно от доставчиците - "Стил ком 2000" ЕООД гр. Велико Търново, ЕТ "Даниел- Данко Атанасов" гр. Павликени и "Митексим" ООД гр. Бургас. Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката, с оглед вида й - стока - е установяване на индивидуализацията й предвид фактурирането й като родово-определена вещ, както и получаването й. Релевантни са и обстоятелствата, имащи отношение към транспортирането, съхраняването на стоката, наличността й при доставчика и последващото й разпореждане или крайно потребление от получателя. Съдът е направил необосновани изводи относно липсата на индивидуализация на стоката, натоварването, транспортирането й и получаването й. Стоките са фактурирани по начин, който ги определя като родово определени вещи. За наличието на данъчно събитие по смисъл на чл. 25 ЗДДС следва да е налице прехвърляне на право на собственост. Съгласно чл. 24 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ прехвърляне на право на собственост върху родово определени вещи е налице при определяне на вещите по съгласие на страните или при предаването им. В процесния случай са налице приемо-предавателни протоколи, в които се удостоверява предаването на стоките от доставчика на получателя по всяка една от процесните фактури. По силата на тези протоколи е извършена индивидуализация на стоките. В тази връзка са налице и стокови разписки със съответстващо съдържание. Въз основа на приетите писмените доказателства - граждански договори за товаро-разтоварна дейност и пътно-прехвърлителни разписки, както и предвид данните за собствените на ревизираното лице три броя товарни и два броя хладилни автомобили, се установява пълно, че фактурираните стоки, в пълния им обем и вид, са транспортирани от получателя от мястото на натоварване - плодови тържища до мястото на последваща продажба - търговски обекти на "Булгарплод" в гр. Бургас и др. Съдът неправилно е счел, че пътно-прехвърлителните разписки не съдържат необходимите реквизити. Разписките съдържат индивидуализация на страните, вида на стоката, местополучаване и местоназначението, данните за превозното средство /регистрационните номера, съответстващи на тези, собствени на "Булгарплод"/, подписи и печати на дружествата. Разписката не съдържат данни за приемо-предаване, но в тази връзка са налице съответстващи стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Според неоспореното заключение на приетата ССчЕ при получателя са налице и пътни листи за извършените превози, както и данни за осчетоводяване на разходите за автомобилите, с които са извършвани превозите. Като не е съобразил доказателствената сила на приетите писмени доказателства, представени още в хода на ревизията с възражение срещу издадения първи ревизионен доклад, съдът е постановил незаконосъобразен акт. Писмените доказателства не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК, не е откривано производство по оспорване истинността им относно автентичност и вярност. Приходните органи са имали възможност да проверят данните по представените при тях доказателства. Вместо това, в нарушение на процесуалните правила и служебното начало в административното ревизионно производство, тези писмени доказателства са игнорирани като е издаден нов ревизионен доклад, идентичен с първия, в който не е обсъдена доказателствената сила на представените доказателства. ДД "ОУИ" е взел отношение по представените доказателства като не е съобразил данните по тях само по причина, че дружествата-доставчици не са били намерени за проверка на адреса им за кореспонденция, а документите са съставени по един и същ начин и са представени едновременно за тримата доставчика. Тези изводи са необосновани. Документите са частни свидетелстващи такива в частта им, в която се удостоверяват фактите по предаване и приемане на стоките. Не са налице установените от съда различия в съдържанието на прехвърлителите разписки. Верността на протоколите относно предаването и приемането на стоките се установява съвкупно с останалите събрани доказателства по делото. Установено е осчетоводяването на получените стоки при получателя, както и последващото им реализиране, т. е. стоките са постъпили в негови патримониум фактически и като собствени. В тази връзка е заключението на вещото лице, дадено въз основа на проверка в счетоводството и счетоводните книги на получателя. Не е спорно, че счетоводните книги са водени редовно, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК следва да се приеме въз основа на отразеното в тях осчетоводяване, че стоките са получени, т. е. собствеността върху тях е преминала от доставчика на получателя им. На следващо място необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда относно установеното въз основа на представените и приети ревизионни актове на двама от доставчиците - № 900542/18.03.2010 г. на "Стил ком" ЕООД и № 900639/12.03.2010 г. на ЕТ "Даниел-Данко Атанасов". Установено е, че двата ревизионни акта са влезли в сила на 28.04.2010 г. Извършените ревизии са по ЗДДС като е видно, че за периоди м. 07. и м. 08.2009 г. на "Стил ком " ЕООД не са извършвани корекции на начисления данък /ДДС/ по доставките в тези два периода. На ЕТ "Даниел-Данко Атанасов" също не са извършвани корекции на начисления данък по доставките, извършени през м. 08.2009 г., изрично е отразено, че не са констатирани основания за такива корекции. Според приетото заключение на ССчЕ фактурите по доставките, по които на "Булгарплод" е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са били включени от доставчиците в подадени от тях СД по ЗДДС за съответните периоди. Ето защо, процесните доставки е следвало да са предмет на проверка при извършените ревизии по начисляване на ДДС, преклудирана е възможността за нова ревизия по ЗДДС за същите периоди и доставки. При постановяване на акта си съдът е следвало да съобрази стабилитета на издадените актове на двамата доставчика, в частта им относно извършените доставки по процесните фактури спрямо ревизираното лице. Ако не е съществувало основание за издаване на данъчните фактури и данъкът по тях не е бил редовно начислен от доставчиците, е следвало тази констатация да намери отражение в издадените РА на доставчиците, предхождащи по време на издаването на процесния. Липсата на корекция на данъчната основа означава, че приходните органи приемат извършването на доставките, а оттам и правомерността на начисления данък. Проявен е двоен стандарт от страна на данъчните органи, които за едни и същи доставки приемат, че ДДС е правомерно начислен от доставчика, и обратното - е неправомерно начислен от получателя на същите стоки. При една и съща фактическа обстановка са направени противоречиви фактически изводи - в единия случай за реалност, а в другия - за нереалност на доставката, при което за целите на данъчното облагане е дължи ДДС в полза на бюджета, но не се приспада данъчен кредит по облагаеми доставки, по които това право е налице. Нарушен е основен принцип на общностното право, с което законодателството на РБ следва да е синхронизирано, а именно принципа на данъчен неутралитет. В този смисъл са и мотивите на решение на Съда на ЕО по дело С-218/10, конкретно т. 42-45. Освен, че следва да бъде съобразен стабилитетът на актовете, налице са и констатации, представляващи извънсъдебни волеизявления на приходните органи за извършване на доставките. Предвид изложеното дотук, изводите от фактическа страна са за реално извършени доставки на пресни плодове и зеленчуци от страна на доставчиците "Стил ком 2000" ЕООД гр. Велико Търново, ЕТ "Даниел- Данко Атанасов" гр. Павликени и "Митексим" ООД гр. Бургас. Настоящият касационен състав намира за установено, при условията на пълно доказване, че доставките са осъществени. Налице са облагаеми доставки и настъпило данъчно събитие. Данъкът се явява начислен правомерно, поради което не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ за приспадане на данъчен кредит. Като е направил обратните изводи първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което касационният съд се произнася по съществото на спора. С оглед изложеното дотук приема, че не са налице основания за отказ за приспадане на данъчен кредит по доставките извършени от "Стил ком 2000" ЕООД гр. Велико Търново, ЕТ "Даниел-Данко Атанасов" гр. Павликени и "Митексим" ООД гр. Бургас за данъчни периоди 07-09.2009 г., поради което обжалваният РА следва да се отмени изцяло като незаконосъобразен. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му за разноските, които са присъдени в тежест на дружеството - жалбоподател. С оглед данните за направени разноски и заявените искания от страните за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя пред първата инстанция се дължи за разноски сума в размер на 4700 лв. За касационната инстанция в полза на касатора и в тежест на бюджета на ответника по касация се дължи сума в размер на 25 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,