Решение № 248 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4678/2007 г.

Решение № 248 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4678/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на Г. К. К. от гр. С. (същият е починал в хода на касационното производство и е оставил за свои наследници по закон Р. Д. К., К. Г. К. и П. Г. П.) и М. К. Л. от гр. Б. срещу решение № 314 от 21.05.2007 г. по в. гр. д. № 64/07 г. на П. окръжен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 82 от 27.10.2006 г., постановено по гр.д. № 403/05 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. К. К. от гр. С. и М. К. Л. против "Р" ООД, гр. П. искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на земеделски имот с площ от 5, 211 дка, находящ се в землището на гр. Б., м. "Д", имот № 0* по картата на възстановената собственост и за осъждане на ответника да им предаде владението върху имота, както и да премахне поставените в имота ограда, дървена сглобяема постройка и фургон. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоначално, на ищците в първоинстанционното производство, като наследници на К. А. К., починал през 1992 г., е било възстановено правото на собственост върху земеделски имот с площ от 5, 211 дка, в който имот са попадали част от закупени от ответното дружество с нот.акт № 128/99 г. 13 бр. дървени бунгала. С последващо решение на поземлената комисия № 1975а от 2.08.2005 г., при спазване разпоредбите на ЗСПЗЗ и след извършено по реда на чл. 26 ППЗСПЗЗ изменение на плана площта на реституирания имот е намалена на 3, 385 дка, както и неговата граница от юг. По този начин на ищците е възстановена собствеността само върху онази част от имота, върху която не е било осъществено никакво строителство. Новата южна граница на имота се намира северно от бетоновите постаменти на вече премахнатите бунгала и на заградения с мрежа от ответника имот, в който се намират и процесните фургон и дървено бунгало. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на владения от ответника имот и че предявените срещу него ревандикационен и негаторен иск са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводите на касаторите, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Представеният по делото договор № 295 от 31.08.2000 г. за учредяване от Национално управление по горите в полза на ответника на право на ползване върху земя от държавния горски фонд в размер на 4,80 дка за почивна база с нищо не променя направените от решаващия съд фактически и правни изводи, поради което и позоваването на същия от жалбоподателите е неоснователно. Същото се отнася и за първоначалното заключение на изслушаната по делото техническа експертиза, в което е посочено, че закупените с нот. акт № 128/99 г. бунгала попадат в част от имота на касаторите, тъй като в това заключение вещото лице е имало предвид претендирания с исковата молба имот № 0* с площ от 5, 211 дка, а не впоследствие намалената му площ до 3, 385 дка, на която същите се легитимират като собственици понастоящем. При положение, че по делото не е установено ответникът да владее част от реституирания имот на касаторите, респ. да е поставил в него ограда, дървена постройка и фургон, въззивният съд правилно е приел, че предявените искове са неоснователни, а дали в действителност същият ползва имот с по-голяма площ от посочената в нот.акт № 128/99 г. от 630 кв. м. е правно ирелевантно. В случая не може да се приеме, че въззивният съд не е включил в съобразителната част на решението си своите изводи, въз основа на обсъдените доказателства и доводи на страните, относно релевантните за спора факти, както и че с оглед на тях не е направил своите правни изводи достатъчно пълно, точно и ясно, поради което се налага изводът за правилно решение, което е съобразено със събраните по делото доказателства. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.