Решение № 13306 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 368/2012 г.

Решение № 13306 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 368/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, гр. София, чрез процесуалния му представител - юрк. С. Димитрова, против решение № 4886 от 07.11.2011 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 5002/2008 г., с което е отменено решение № К- 47-0353/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 11555 лв. за "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че лихва се дължи от датата на уведомлението за доброволно плащане-08.02.08 г., независимо, че дължимите суми са вписани технически по-късно в регистъра на вземанията под отчет. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва. Навежда довода, че цитираното решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. е неприложимо към релевантния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В тази връзка излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага подробни доводи за това. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение № К- 47-0353/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 11555 лв. за "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено следното: С ЕАД № 07BG005003H000156/17.04.2007 г. търговското дружеството е оформило под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония. При извършена митническа проверка от служители на дирекция "Последващ контрол" в ЦМУ е съставен Протокол за заключително обсъждане на осн. чл. 84к от ЗМ, като констатациите по него са изрично оспорени от търговското дружество. След обсъждане на възраженията са съставени доклади и докладна записка, съобразно които проверяваното лице е оформило митнически режим "внос", съответно "допускане на свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на база провизорни фактури, като декларираната митническа стойност е занижена. С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания е определена нова МС на стоките на основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и дължима лихва по чл. 211а от ЗМ, а след връчването му е издадено оспореното решение № 47-0353/30.04.2008 на началника на Митница София, с което по посочения ЕАД е определено допълнително митническо задължение за ДДС в размер на 11555 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към датата, на която задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.