Решение № 7062 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2014. г.

Решение № 7062 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2014. г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "СИНОБУЛ" ООД гр. София против решение № 3630 от 30.05.2014 г., постановено по адм. д. № 11466 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск против Агенция "Митници". Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници" оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил иска, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от "СИНОБУЛ" ООД гр. София против Агенция "Митници" гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 400 лева, заедно със законните лихви върху тази сума, считано от 29.11.2009 г. Производството пред АССГ е било образувано по предявения от дружеството иск за присъждане на вреди като пропуснати ползи във връзка с незаконосъобразно наказателно постановление № 773/5.10.2006 г., издадено от началника на Митница - Варна, с което му е наложено административно наказание "имуществена санкция", за нарушение по чл. 234 от Закона за митниците и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите - стойки за климатици - 5 996 комплекта, които са били предназначени за дружеството, поставени под режим "внос" и декларирани с Единен административен документ (ЕАД) № 2005/4-4487, от 26.07.2006 г. С решение № 1775/3.08.2007 г. по НАХД № 6021/2006 г. на Варненския районен съд, влязло в законна сила на 30.11.2007 г., по жалба на дружеството НП № 773/5.10.2006 г. било отменено. Твърди се, че след връщането им, комплектите стойки за климатици били "бракувани, тъй като поради дългия им престой в склад на митницата и неправилното им съхранение" били "ръждясали и негодни за употреба"; преди пристигането на въпросната доставка е сключил "няколко поредни договора за продажба на посочените стоки и поради неизпълнение в срок на така поетите договорни задължения дружеството е претърпяло имуществена вреда в размер на 50 400 лева. За да отхвърли така предявения иск съдът е приел, че не е налице съществен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ. При издаване на наказателното постановление началникът на митницата не е осъществил административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. С наказателното постановление съответният овластен за това орган, съобразявайки се с процесуалните норми на ЗАНН на практика повдига административнонаказателно обвинение, което преди това е било предявено със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение. Така, посредством издаването на наказателното постановление се реализира директно административнонаказателна репресия, по отношение на виновното лице, което е пренебрегнало изискванията на конкретна материалноправна норма - в случая чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Именно поради това постановлението обективира акт на правораздаване, осъществяван от административен орган, който обаче не извършва по този начин административна дейност, свързана с издаването на индивидуални административни актове, по смисъла на чл. 21 АПК. С оглед на това и наказателното постановление не представлява акт по чл. 21 АПК, съответно - претенцията за вреди, произтичащи от НП не може да бъде предявена по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е свързано само с административни актове, издавани в административно производство по реда на АПК. Редът за издаването и обжалването на наказателните постановления е регламентиран в ЗАНН, който се явява специален, по отношение установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания. По аргумент за противното, производство за обезщетяване за вреди, свързани с НП не следва да се развива по реда на чл. 203 и сл. АПК, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Само на това основание исковата молба подлежи на отхвърляне. Освен това съдът е приел, че представените договори с потенциални купувачи на стоките сами по себе си не доказват, че именно одържавените стоки са били предназначени да изпълнят задълженията по тези договори, както и че същите договори са действителни, доколкото нямат достоверни дати на сключване. Решението е валидно, допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закони е необосновано. Основният мотив, с който искът е отхвърлен е свързан с правната характеристика на акта, с който е наложено административното наказание и е постановено отнемане на вещите, послужили за извършването му от страна на наказващия орган. Неправилно съдът е приел, че вредите от отменени наказателни постановления и свързаните с тях действия или бездействия по административно наказване не могат да се търсят по реда на ЗОДОВ. Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. Ето защо отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия. Неправилността на решението в частта относно правната квалификация на актовете, които са включени във фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ води до неправилност и на крайния извод на неоснователност на иска, тъй като съдът не е изследвал наличието на останалите елементи на отговорността - наличието на вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между отмененото наказателно постановление и вредите. Предвид изложеното решението на Административен съд - София град следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд