Решение № 495 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 470/2010 г.

Решение № 495 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 470/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. В. И. срещу решение № 194/14.06.2010 г. по внохд № 94/10 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, преквалификация на деянието по чл. 118 от НК или намаляване размера на наказанието. Претендира се намаляване и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата. Твърдят, че съдът е неглижирал обясненията на подсъдимия, поради което неправилно е приложил и материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на гражданските ищци и частни обвинители изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение прие за установено следното: С присъда № 27/13.12.2009 г. по нохд № 311/09 г. Врачанският окръжен съд признал подсъдимия И. И. за виновен в умишлено убийство на Е. Н. А. и на основание чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на девет години лишаване от свобода. Признал го за виновен и по чл. 339, ал. 1 от НК и го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от девет години лишаване от свобода. Осъдил го да заплати обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на П. Е. Н. - 120 хиляди лева, на П. В. Т. - 40 хиляди лева и на същите две и Ц. А., като наследници на гражданския ищец Н. К. - общо 40 хиляди лева. С решението си Софийският апелативен съд изменил присъдата като намалил наказанието на седем години лишаване от свобода и обезщетението на П. И. на 60 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част. Оплакването по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивирано с доводи за формиране на фактическите изводи на инстанциите по същество въз основа на недопустими предположения, без изясняване на свидетелската годност на единствения очевидец на деянието и без да е установена причината за смъртта, респ. местоположението на телата на подсъдимия и пострадалия. Възражението е лишено от фактическо основание. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 313 и сл. от НПК. Извършил е цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт, провел е допълнително въззивно следствие и е мотивирал подробно извода за безспорна установеност на авторството на престъплението и начина на осъществяването му. Фактическите констатации са резултат от обективна, всестранна и пълна проверка на доказателствената съвкупност, след съпоставяне на обясненията на подсъдимия с показанията на очевидеца св. М. И. и тези на св. Г. Авторството на престъплението е установено по несъмнен и безспорен начин, а то не се оспорва и от подсъдимия. Въззивният съд внимателно е изследвал съдържанието на гласните доказателствени средства и е отделил особено внимание на твърдението на подсъдимия, че е възпроизвел изстрела в момент на активно и неприключило нападение от страна на пострадалия Е. А.. Съпоставяйки тези негови обяснения с показанията на св. И., оценени като последователни, добросъвестни и възпроизвеждащи само факти, за чието наличие тя е изразила абсолютна сигурност, съдът е мотивирал решението си да не дава вяра на подсъдимия. Нейната свидетелска годност не е била поставена под съмнение, поради което съдът не е имал основание да назначава съдебно-психиатрична експертиза, а такова искане не е правено и от страните в производството. Съобщеното от свидетелската, че подсъдимият е застрелял пострадалия в момент, когато двамата вече са си тръгвали и се били насочили към вратата на стаята, се подкрепя от разположението на тялото на А. - по корем, с глава към вратата, за което съобщава в показанията си и св. Г. Липсват каквито и да било съмнения и за причината за смъртта на пострадалия, дължаща се на прострелването с ловната пушка - факт, установен безспорно от свидетелските показания. Некоректни се упреците към съда, че не е положил елементарни усилия за изследване на местоположението на телата на подсъдимия и починалия, с оглед разположението на входната и изходната рани в тялото на последния. Защитата услужл. неглижира обстоятелството, че трупът е изгорен от подсъдимия и локализирането на огнестрелното нараняване е обективно невъзможно. Затова съдът е изяснил спорния по делото въпрос- кога и при какви обстоятелства е възпроизведен изстрела - след анализ и оценка на показанията на св. И., като е мотивирал защо ги кредитира за достоверни, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изводите за начина на извършване на престъплението, за неговия автор и причината за смъртта не почиват на предположения, а са резултат от оценъчната дейност на съда, извършена при спазване на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Софийският апелативен съд е обсъдил подробно искането за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК и мотивирано го е отхвърлил като несъстоятелно. Убийството е осъществено при условията на чл. 118 от НК, когато решението за извършването му и действията по реализиране на това решение са взети в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия по указания в закона начин. От заключенията на двете съдебно-психиатрични експертизи, внимателно анализирани от съда, не се установява това особено състояние на подсъдимия, при което съзнанието му е стеснено под напора на мощни емоции, пречещи му да контролира достатъчно разумно постъпките си. Упражненото по отношение на личността му насилие от пострадалия, безспорно установено по делото е фактор, довел до по-изразено емоционално състояние, включващо и страхови изживявания, но не и до физиологичен афект, покриващ параметрите на силното раздразнение по смисъла на чл. 118 от НК. Противоправното провокативно поведение на пострадалия А. и нанесения побой над касатора законосъобразно е ценено от въззивния съд само като смекчаващо отговорността обстоятелство, което наред с останалите такива са го мотивирали да намали размера на наказанието на седем години лишаване от свобода. Върховният касационен съд не констатира нарушения в дейността на въззивната инстанция при оценката на обстоятелствата, имащи отношение към справедливостта на наказанието. Така отмерено, то съответства на конкретната обществена опасност на деянието, на смекчаващите вината обстоятелства и на целите на специалната и генерална превенция. Решението не е постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неоснователни са оплакванията и по отношение на гражданско-осъдителната част на решението. Гражданската претенция на починалия ищец Н. К. е конкретизирана по размер и основание, както изискват правилата на ГПК. След неговата смърт и по силата на правоприемството по чл. 227 от ГПК, съдът е конституирал като страна по производството наследниците му. Промяната на страните не води до промяна нито на основанието, нито на размера на иска, поради което възражението, че гражданската претенция на наследниците не е конкретизирана е неоснователно. Съдът не е длъжен на уточнява наследствения дял на сънаследниците на К., защото предмет на иска, съотв. на осъдителното решение са претърпените от последния /а не от наследниците му/ неимуществени вреди от деликта. Върховният касационен съд не споделя и тезата за недоказаност и явна несправедливост на присъдените обезщетения. В тази посока Софийският апелативен съд е изложил подробни съображения, които се споделят изцяло от настоящия състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Що се касае до имотното състояние на подсъдимия, то не е фактор при определяне размера на обезщетенията, защото на оценка по справедливост подлежат претърпените болки и страдания на пострадалите, а не дали виновният има финансова възможност да заплати вредите. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение