Решение № 6290 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2010 г.

Решение № 6290 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Варна, против решение № 1450 от 8.07.2010 г. по адм. дело № 1276 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено издаденото от касатора решение № 3 от 15.03.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 61 от 3.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от НИИПОПДОО (Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Ай Ти Ес Груп" ООД, гр. Варна, не е взел становище. Ответницата Мила Петкова Михайлова от гр. Варна не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 3/15.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Варна и оставеното с него в сила разпореждане № 61/3.02.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 26.01.2010 г., с което "Ай Ти Ес Груп" ООД, гр. Варна, е задължено да възстанови по сметка на ДОО сумата 834.18 лв., представляваща неправилно изплатени на Мила Петкова Михайлова от гр. Варна парични обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане през периода 17.12.2008 г. - 27.06.2009 г., заедно с лихви в размер на 102.29 лв. (общо 936.47 лв.). С постановеното решение Административен съд - Варна е отменил оспорените административни актове, след като законосъобразно е приел, че неправомерното изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство на осигуреното лице Мила Петкова Михайлова, което не е изпълнявало условията по чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност съответно 6 и 12 месеца, не е причинено от действия на осигурителя "Ай Ти Ес Груп" ООД, гр. Варна. В представените осем броя болнични листове осигурителят неправилно е отразил придобития от Мила Петкова Михайлова осигурителен стаж, но това се дължи на обстоятелството, че тя не е представила трудовата си книжка и данните са били взети от професионалната й автобиография. Административният орган е бил длъжен да извърши проверка на данните в поддържаната от него информационна система по чл. 33, ал. 3, т. 7 и 10 от КСО, както също и в регистъра на трудовите договори, регистъра на осигурителите, регистъра "Парични обезщетения и помощи от ДОО" и др. Извършването на справките е било необходимо и за изчисляване на размерите на паричните обезщетения. Неправилното изплащане на паричните обезщетения е последица от бездействието на административния орган, който не е изпълнил нормативно вменените му задължения да извърши преценка на правото на осигуреното лице на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от НИИПОПДОО са неоснователни. Наредбата регламентира реда и условията за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Задължението на осигурителя по чл. 3, ал. 1 (редакция - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) да представи болничните листове с попълнени данни относно правото на парични обезщетения не освобождава административния орган от задължението му по чл. 35 от АПК да изясни предварително всички факти и обстоятелства от значение за издаването на законосъобразен акт. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО (редакция - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм., бр. 13 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) при изчисляването на паричните обезщетения и помощите се използват не само данните от раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващото се лице" на болничния лист и от заявлението-декларация по чл. 4, 4а, 4б, 5, 6 и 7, но и приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както и данните от Регистъра на осигурителите, регистър "Приходи", Регистъра на трудовите договори, регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Профилактика и рехабилитация" и регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО". Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху правото на лицето, претендиращо обезщетение от ДОО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. По силата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО в случаите, когато прецени, че заявителят няма право на парично обезщетение или помощ, компетентното длъжностно лице издава разпореждане за отказ. Аналогична е подзаконовата регламентация по чл. 31, ал. 1 от НИИПОПДОО (редакция - ДВ, бр. 26 от 2008 г.), съгласно която длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощите, издава разпореждане за отказ, ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или помощ. Преди да разпореди изплащане на паричните обезщетения, осигурителният орган е бил длъжен да извърши служебна проверка относно дължимостта им (В същия смисъл Решение № 2869 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2009 г., VI о., Решение № 2448 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2009 г., Решение № 16127 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2009 г., VI о., и др.). Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което административните актове са отменени в оспорената част като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,