Решение № 6210 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Н. И. Н., чрез пълномощника си, срещу решение 2121 от 11.12.2024 г. по адм. дело 488/2024 г. на Административен съд Враца. С обжалваното решение АС Враца е отхвърлил жалбата на Н. Н. срещу Решение 369р-369005-29/16.07.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР Враца, с което е отказано да бъдат изтрити личните данни на жалбоподателя като лице привлечено като обвиняем по ЗМ-474/04.06.2021 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и с наложено за деянието наказание пробация с влязла в сила присъда 75/2021 г. по н.о.х. дело 764/2021 г. на Районен съд Враца. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът е обсъдил законосъобразността на акта само на плоскостта на разпоредбите на Инструкция 8121з-748 от 24.10.2014 г. без да съобрази решение от 30.01.2024 г. по дело С-118 /2022 г. на Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680. В тази връзка поддържа, че в решението на административния съд не са изложени мотиви за необходимостта да продължи обработката на лични данни на жалбоподателя за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, основана на оценка на личността му и срока на съхраняване на данните. Намира, че съдът не е отчел липсата на мотиви по релевантните въпроси в обжалвания административен акт и неизпълнението на указанията, дадени в отменителното решение 1229 от 02.07.2024 г. по адм. дело 265/2024 г. на АС Враца на предходно решение на директора на ОД на МВР Враца за отказ да се заличат личните данни на оспорващия. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени съдебния акт и се реши спорът по същество като се отмени обжалваното решение на административния орган. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ОД на МВР Враца, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводите на съда за материална законосъобразност и съответствие с целите на закона на обжалваното решение кореспондират с доказателствения материал по делото и са правилни и обосновани. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят пред първата инстанция е подал заявление вх. 369005-1/05.01.2024 г. на ОДМВР - Враца, с искане да му бъде премахната криминалната регистрация и заличени личните данни по ЗМ от 2021 на Районно управление Враца. Във връзка с искането е изготвена справка рег. 369р-2665/01.02.2024 г. за полицейската регистрация и обработваните лични данни на лицето. В справката са изложени подробно установените при проверката фактически обстоятелства и е предложено материалите за заличаване на полицейската регистрация да се изпратят по компетентност на ГДНП, а по отношение на искането за изтриване на личните данни на заявителя да се приеме, че е неоснователно. По административната преписка са приложени справка за съдимост, бюлетин за съдимост на лицето Н. Н., според които лицето е осъждано и на основание чл.88а НК е реабилитирано по право. С решение 369005-6/12.02.2024 г. директорът на ОДМВР Враца е отказал да бъдат изтрити личните данни на Н. Н. като лице привлечено като обвиняем по ЗМ 474/04.06.2021 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК. С влязло в сила решение 1229 от 02.07.2024 г. по адм. дело 265/2024 г. на АС Враца решение 369005-6/12.02.2024 г. на директора на ОДМВР Враца е отменено и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане с указания органът да събере необходимите доказателства и да изложи конкретни фактически съображения относно необходимостта от съхранение на личните данни на заявителя за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с дадените разрешения по въпроса с решение на СЕС по дело С-118/2022 г. С обжалваното пред административния съд решение 369р-369005-29/16.07.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР Враца, е отказано да бъдат изтрити личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР. В решението са изложени фактическите и правни съображения, въз основа на които административният орган е приел искането за неоснователно. Съдът е обсъдил подробно фактическите обстоятелства и правилно е приел, че същите не покриват признаците на хипотезите по чл. 3, т. 1 8 от Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, в които са уредени условията за заличаване на личните данни на субектите на данни след изтичане на визираните тях срокове. За да са налице основания за заличаване на данните следва да се установи освен наличието на предпоставките на чл. 3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем по ЗМ-474/04.06.2021 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК за това, че на 04.06.2021 г. в съучастие като съизвършител с трето лице, посочено в споразумението, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото е нанесъл с палки множество удари по главата и тялото на пострадалото лице, посочено в споразумението, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Наказателното производство е приключило с одобряване от съда на сключено споразумение, с което лицето се е признало за виновно в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 НК и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки за срок от 8 месеца. Определението на съда по н.о.х. дело 764/2021 г. на РС - Враца, с което е одобрено споразумението и наложено наказанието пробация е влязло в сила на 30.07.2021 г. На основание чл. 88а НК жалбоподателя е реабилитиран по право на 21.12.2023 година. Съдът правилно е посочил, че настъпването на реабилитацията не е основание за заличаване на личните данни на заявителя, т. к. обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е свързано с факта на извършването на деянието, а не се явява последица от осъждането на лицето. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Освен изискванията в приложимата нормативна уредба, съдът е обсъдил спорния въпрос и в контекста на решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С решението е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф1, букви в) и д) от директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Правилно съдът е приел, че в случая в оспореното решение и съпътстващите документи в административната преписка се съдържат достатъчно обстоятелства, които обуславят изводите на административния орган, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя от информационните фондове на МВР. В хода на административното производство е извършена проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Данните от тази проверка са преценени от административния орган не само относно основанията за заличаване на личните данни по националното право, но е направена и преценка на баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването им, като са изложени мотиви в този смисъл. Съдът правилно е кредитирал съображенията на администратора на лични данни, че настъпилата реабилитация не води задължително до изтриване на личните данни на лицето, а останалите обстоятелства, свързани с характера на престъплението, наличието на предходни производства и осъждания, справката от централния регистър, в която се съдържат данни за криминални прояви на лицето, показват, че с оглед целите на обработката на лични данни искането за заличаване на личните данни на жалбоподателя е неоснователно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,