Решение № 13764 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2016 г.

Решение № 13764 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Председател на Общински съвет - С. З., депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение № 193/04.07.2016 г. по административно дело № 157 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. З.. Твърди се, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че Общинският съвет е в правомощията си да приеме подзаконов нормативен акт и да урегулира допълнително обществени отношения от местно значение. Излага доводи по същество. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по протест на Окръжна прокуратура - С. З., с който е поискано да бъдат прогласени за нищожни или да бъдат отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 2, ал. 1 в частта "и разрешение за разкопаване, издадено от Общинската администрация", ал. 2, 3 и 4 от Наредба за разкопаване на техническата инфраструктура на територията на О. С. З., приета от Общински съвет - С. З. с Решение № 999/02.12.2010 г., изменена с Решение № 1026/21.12.2010 г. и Решение № 83/26.01.2012 г. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт разпоредбите са обявени за нищожни. За да постанови решението си съдът е приел, че при произнасянето си административният орган е спазил предвидената процедура, но е допуснал нарушение на приложимите материалноправни норми, тъй като се е произнесъл извън дадената му по закон компетентност, въвеждайки допълнителни изисквания в повече от предвидените в акт от по-висок ранг, а именно ЗУТ. Формулиран е извод, че с действията си, административният орган е преуредил вече уредени със Закона за устройството на територията обществени отношения. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, срещу акт, подлежащ на оспорване и в сроковете визирани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства относно проведената процедура от органа на местно самоуправление, насочена към приемане на разпоредби, касаещи извършването на дейности по техническата инфраструктура на територията на О. С. З.. С оспорената от Окръжна прокуратура - С. З. разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредбата е въведено изискване за издаване на разрешение за разкопаване от общинската администрация, като в ал. 2, 3 и 4 на същия текст е описана процедурата по издаване на това разрешение, необходимата документация и таксите, които следва да бъдат заплатени от желаещия да извърши действия в описания смисъл. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че е налице извършено от общински съвет - С. З. действие по приемане на разпоредба в подзаконов нормативен акт извън неговата компетентност и дадените му по смисъла и в рамките на ЗМСМА правомощия. С разпоредбите на Закона за устройство на територията е регламентиран редът по който могат да бъдат извършвани действия по разкопаване на техническата инфраструктура в населените места. С разпоредбата на чл. 72 от ЗУТ е въведено изискване за издаване на разрешение за строеж, което е в компетентността на съответните длъжностни лица от общинска администрация. Чрез въвеждането на допълнително изискване свързано с издаване на нарочно разрешение за разкопаване Общински съвет - С. З. е въвел изисквания в повече от допустимите съобразно императивното разпореждане на законодателя. Изложението в жалбата, свързано с правомощията на Общинския съвет да приема подзаконови нормативни актове не се оспорва. Първоинстанционният съд е споделил това становище на оспорващия и е развил мотиви в тази насока. В правомощията на общинския съвет е да приема подзаконови нормативни актове, с които да доурежда уредените в нормативен акт от по-висока степен обществени отношения, като съобрази спецификата на съответния регион или конкретен обект. Това доуреждане в никакъв случай не включва правомощия за въвеждане на допълнителни или по-широки като обхват ограничения от тези предвидени в закона. По делото не са събрани доказателства, че издаването на разрешение за разкопаване е необходимо единствено при действия, вписващи се в предвидените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ хипотези. Атакуваните норми от Наредбата не диференцират отделни дейности, различаващи се по обем и интезитет, както и по степента на увреждане на прилежащите към съоръженията площи и пространства и не създават правила за поведение или задължения единствено и само в описаните от закона случаи. Приетите разпоредби задължават във всеки един случай на разкопаване на елементи на техническата инфраструктура, поради което и твърденията на жалбоподателя за касателство на оспорения текст единствено към разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ са напълно несъстоятелни. Първоинстанционният съд е формулирал правилна преценка за наличието в конкретния случай на произнасяне от страна на органа на местно самоуправление извън дадените му от законодателя правомощия, т. е. в нарушение на ограничението, въведено с чл. 2 от Закона за нормативните актове. Приемането на норми за поведение на неопределен и неограничен кръг адресати, имащи многократно правно действие без същите да представляват доуреждане на обществени отношения от местно значение и съобразно спецификата на територията на дейност на административния орган е в нарушение на изискването, въведено с чл. 15, ал. 1 от ЗНА. След като с приетите текстове са въведени допълнителни изисквания, непредвидени от законодателя в акт с по висока степен, в случая ЗУТ, административния орган е излязъл от определените му с нормите на ЗМСМА правомощия и е постановил акт извън своята компетентност. Този порок е толкова съществен, че води до нищожност, която е прогласена от съда с оспореното пред настоящата инстанция решение. Предвид описаното, настоящия съдебен състав споделя изцяло извода на решаващия състав на Админстративен съд С. З., че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за разкопаване на техническата инфраструктура на територията на О. С. З., както и свързаните с този текст ал. 2, 3 и 4 са нищожни, като приети от некомпетентен по смисъла на закона административен орган. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение