Решение № 5570 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15512/2013 г.

Решение № 5570 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15512/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е след съдебно решение № 15191/18.11.2013 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. д. № 10062/2013 г. в производство по отмяна, с което на основание чл. 239, т. 5 от АПК е отменено влязлото в сила решение № 3948/21.03.2013 г. по адм. д. № 7352/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение и делото е върнато на ВАС-III отделение за ново разглеждане от друг съдебен състав на касационната жалба, подадена от Анка Христова Момчилова против решение № 1381/14.03.2012 г. по адм. д. № 8688/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение на АССГ като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка се явява лично, поддържа касационната жалба, представя изложение - молба със съображения по предмета на спора и излага устно становището си в хода по съществото на делото. Ответникът, Столична община - район "Красна поляна", редовно призован, се представлява от юриск. Василева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- София град е отхвърлил изцяло предявения от Анка Христова Момчилова иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - изживени неудобства от липсата на достъп до светлина и невъзможност да ползва балкона си пълноценно, както и влошено здравословно състояние, претърпени в резултат на бездействието на служители на Столична община да изпълнят своевременно задължението си да се грижат за поддържането и санитарната сеч на наличната растителност в междублоковите общински пространства. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АССГ е приел за безспорно установен по делото факта, че клоните на голяма част от дърветата от междублоковото пространство опират в южната фасада на жилищния блок, в който се намира апартаментът на ищцата, както и че след сигнал от ищцата до съответните общински служби от 16.06.2011 г. и на база изискуемо становище от експерт, е издадено разрешение за кастрене на дървесина и храстова растителност, въз основа на което през м. септември 2011 г. короната на пречещите на ищцата дървета е повдигната и проблемът, за който Анка Момчилова е сигнализирала общината, е отстранен. На база горните факти, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на Столична община. Отделно от това, според административния съд, недоказани остават и реално претърпените неимуществени вреди от евентуалното незаконосъобразно бездействие на общинските служители. Недоказана остава и причинната връзка между прораслото до балкона на ищцата дърво и влошеното й здравословно състояние от вида на твърдяното с представените по делото епикризи. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че липсва първият елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общината за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК, от което да се претендират вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 257 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, следва да съществува пряко задължение за действие, непосредствено произтичащо от налична в правния мир законова норма. Единствената правна разпоредба, предвиждаща задължение за общинската администрация по отношение поддържането на растителността в междублоковите пространства на Столична община, по твърдение и цитат на самата жалбоподателка, е разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община / НИОЗСТСО/, според която по изключение растителността се премахва в следните случаи: 1. при наличие на изсъхнали или болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. Видно от цитираната правна норма, конкретният случай не попада в нито една от изброените хипотези. Дори да се приеме, че е налице ситуация, визирана в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата / каквото не е становището на настощия касационен състав /, то и в този случай проблемът за ищцата е възникнал за първи път през 2011 г., видно от нейно заявление до Столична община - виртуално деловодство - вх. № 94-ВД-1675/16.06.2011 г., в което същата твърди, че, макар липата да расте близо до жилищния й блок от години, едва от тази година същата се "опитва да влезе" в хола й. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата е твърде обща и не съдържа срок за действие от страна на общината, поради което тримесечният срок от завеждане на заявлението на Анка Момчилова във виртуалното деловодство на СО до реалното подкастряне клоните на липата и отстраняване на причината за оплакванията й, не може да се приеме за незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите на сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата и общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска като неоснователен. Предвид липсата на незаконосъобразно бездействие на орган на общинската администрация, безпредметно се явява оплакването на касаторката за събиране на доказателства за реално претърпени от това несъществуващо бездействие вреди във вид на влошено здравословно състояние. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника Столична община е претендирал своевременно в съдебно заседание присъждане на съдебни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че искането е основателно и касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Столична община съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение